„Калуня-каля“ – роман за живота на българина в османско време

През 2014 г. ИК „Хермес“ издаде на книжния пазар един отдавна изгубен и забравен  роман. Достигането му до читателската публика предизвика сериозен отклик и одобрение. Поради тази причина е редно да се обърне внимание на изключително високата му стойност, която се изразява както в уникалността на повествованието, така и във висотата на художествените му достойнства.    

Калуня-каля

„Калуня-каля“ е истински български роман. Това безспорно е книга, която всеки любител на българщината непременно трябва да притежава в личната си библиотека. Повествованието е тежко и самобитно, но е безкрайно семпло в своята болезнена истинност.

Историята е тъжна, картините – пасторални и живи, а главният герой е въплъщение на изгубения в борбата между доброто и злото човек, който е готов да се самопожертва в името на истината, добротата и справедливостта.

Носталгичната обреченост на повествованието пренася читателя в едно неотдавнашно минало, в което кланета и зверства съпътстват ежедневието на обикновения българин, работника на полето, отрудения роб. В контраст на мъчното време обаче се възвисява протагонистът, който в безстрашието си е превърнат в истински пример за морална устойчивост в един неустойчив период на хаос и беззаконие.

Написаното измежду страниците на книгата е близо до всеки човек – разказва се за правдата, смелостта, любовта, възмездието. За големия смисъл на малките неща.  За топлината в прегръдката на любимия човек и уюта в собствения дом. И с всички онези всевечни истини за живота, изписани под формата на разсъжденията на Калуньо, книгата се превръща в истински учебник по морал и добруване.

Книгата представлява възвисяването на една обикновена душа, поела по пътя на самоосъзнаването чрез изправянето пред трудния, но ясен избор, до превръщането й във витална личност със свой собствен морал – морала на правилното и на борбата срещу несправедливостта.

„Такъв свет не е мой свет… и в такъв свет аз не съм аз.“

Лошото, грешното и тъмното са противопоставени на истината и възмездието, дори пред угрозата от черното страдание, предизвикано от насилието на силния над слабия, на тирана над роба.

Калуньо – господарят на калето – е образът, който стои в центъра на тази книга. Той е всевечният модел на чистия човек, който се ражда, живее и работи в робство, но умира свободен в името на най-свидната светиня – правдата.

„Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато навън реже остър вятър. И ти е добре така, на топло у топлия вир. Но не може да стоиш вечно на топло у топлия вир. Все някога ще трябва да излезеш на вятъра и да поемеш дъх от острия вятър. И да спреш вятъра. Да застанеш с лице срещу лицето на вятъра…“

Книгата е актуална и днес. Много са ценните неща в нея. Но най-ценното е, че напомня за събития, въпроси и проблеми, които днес или сме забравили, или ежедневно пренебрегваме. Тя описва един свят, за който не е писано преди това, при това от напълно непозната до този момент перспектива. След прочитането й всякакви думи и конкретики биха били сякаш нищожни. Обхващайки един чисто български преход от личната към колективната история, романът ни разкрива същността на живота по време на Османското иго. Поради това „Калуня-каля“ е истински български роман. Това безспорно е книга, която всеки любител на родното и на българщината непременно трябва да притежава в личната си библиотека.