103 години от непрежалимата загуба на Васил Чекаларов

Васил ЧекаларовНа 9 юли 2016 г. се навършват 103 години от непрежалимата загуба на Васил Чекаларов – главният войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско, Беломорска Македония. Чекаларов и ръководените от него организационни сили се превръщат в непреодолима преграда пред гръцката въоръжена пропаганда в Беломорието. В дълбокия югозапад на българските земи славният войвода изгражда изключително добре функционираща организационна мрежа, която превръща Беломорска Македония в крепост на българщината в условията на тежкото османско владичество и непрестанните гръцки домогвания.

Васил Чекаларов се проявява не само като изключителен добър организатор и агитатор, но и като прекрасен военен ръководител. Подвизите на него и неговите четници срещу редовната османска армия, гръцките войски и гръцките паравоенни го превръщат в легенда още приживе.

Взема участие в Илинденско-Преображенското въстание,  Балканската и Междусъюзническата война. Чекаларов се проявява като изключително смел и същевременно разсъдлив ръководител, който никога не отстъпва от своите принципи и ценности и е безпощаден спрямо предателите.

На 9 юли 1913 г. в хода на Междусъюзническата война и в защита на българското население в Беломорието загива в сражение с гръцките войски между селата Бел Камен и Невеска в местността Лакото. Гръцкият подполковник Михалакопулос описва последвалата ситуация така:

„Пет-шест войници и андарти се спуснаха към падналото тяло с тържествуващ вик. Той се размърда неочаквано. Отначало се издигна окървавената му глава, покрита с буйна красива къдрава коса, по-после се издигна и тялото и като се улови за близкото до него дърво се изправи. Така Чекаларов наистина беше много страшен. Притеклите се спряха за момент. Но за миг, той потрепера, поклати се, падна и не мръдна вече! (В това време андарт удря безжизненото тяло на Чекаларов с нож.) Вероятно това беше последното съзнание на главата и тази опасна глава се сбогува със своето тяло. Надали вече чувствуваше нещо, когато андартите, старите негови врагове, тъпчеха туй, което нямаше нищо общо със страшния Чекаларов. Капитан Х.. с два още удара отсече главата от мъртвото тяло.“

Отрязаната глава на Васил Чекаларов е отнесена от войниците в Лерин и набучена на кол е разнасяна из улиците с викове:

„Няма Чекаларов! Няма Македония! Унищожихме Чекаларов и заедно с него всички Чекаларовци!

Ние обаче няма да допуснем делото на Чекаларов и неговите сподвижници да бъде забравено. Чекаларовци е имало, има и ще има.

Поклон и вечна памет!

На плочата на Васил Чекаларов

Прегледи: 399

Информация за автора

Александър Йолов
Александър Йолов
"За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове /Евангелие на Матея Глава 9:17/. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р./– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само от горе надолу!" Полковник Борис Дрангов

Коментарите са деактивирани.

Коментари