През последните 2-3 седмици сме свидетели на истинска революция в съзнанието на голяма част от братята ни покрай Вардар. Истината трудно си пробива път. Силите на мрака продължават да бълват измишльотини от типа, че спорните революционери се определяли като българи, но политическата им идентичност била македонска, защото се били борили за независима Македония.
Идеята за автономия, доразвита впоследствие от Иван Михайлов до независимост, наистина съществува, но тя е тактическа, а не стратегическа цел. По този повод реших да кача част от спомените на д-р Христо Татарчев, не само един от шестимата основатели, но и пръв председател на ЦК на ВМОРО. Ето в съвсем синтезиран вид от какви идеи са се ръководили основателите на вътрешната организация:
„Разисква се надълго върху целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България“, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчнотии поради противодействието на Великите сили и аспирациите на съседните малки държави и Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла по-лесно да се присъедини към България, а в краен случай, ако това не се постигне, ще може да послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи. Одринско, доколкото си припомням, първоначално не влизаше в нашата програма, и мисля, че по-сетне се замисли да се включи и тая област към автономна Македония“.
Ясно е, че исканата автономия е тактика, а не крайна цел. Политическите идеи за автономия не засягат само Македония, но и Одринска Тракия. Така че няма никаква македонска политическа идентичност. В най-добрия вариант е македоно-одринска (македоно-тракийска), а неин днешен аналог е например косовската.