Гробница-паметник на княз Александър I Батенберг в София

Мавзолеят-гробница на княз Александър I Батенберг, София. © Plamen Agov • studiolemontree.com

Гробницата на княз Александър I Батенберг в София е забележителен паметник, в който са положени тленните останки на първия български следосвобожденски владетел. Намира се на булевард „Васил Левски“ №81 (някогашния бул. „Фердинандъ“) , в непосредствена близост до Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Княжеската градина.

Построена е по проект, възложен от правителството на Константин Стоилов на швейцарския архитект Хайнрих Майер. Издържана е в стил на неокласицизъм и късен барок. Гробницата е еднокуполна, оформена симетрично с четири аркирани ниши, като куполът завършва с месингова корона.1 Заема площ от 80 кв. м. и е висока 11 м.
 
Любопитен факт е, че проектът на архитект Майер е временно изоставен, преди да бъде осъществен на по-късен етап. През август 1894 г. правителството обявява конкурс, на който жури, състоящо се от двама архитекти, един съдия, един литератор и един военен, избира проекта на австрийския архитект Паул Бранг. Планът на австрийския архитект надвишавал финансовите критерии и поради тази причина конкурсът бил обявен за неуспешен.
 
През 1895 г. без конкурс правителството взело решение да бъде изпълнен проекта на Майер, но като се вземат предвид исканията и указанията на журито. През август същата година бил проведен публичен търг за строителството на гробницата-паметник, който бил спечелен от предприемачите братя Иванови. Проектът бил окончателно завършен през 1897 г. на мястото на стара турска военна болница.2
 
Декорацията на интериора е дело на първия българския художник-декоратор проф. Хараламби Тачев. Той е известен и като автор на проектите за фасадите и интериорите на Патриаршеската катедрала „Александър Невски“, двореца „Врана“, мозайките в Софийските минерални бани, Синодалната палата, стъклописите на Столичната библиотека, къщата музей „Христо Ботйов“ в Калофер, църквата „Света Марина“ в Пловдив. Автор е на гербовете на София и Габрово.3
 
В средата на гробницата е разположен саркофаг с тленните останки на княз Александър I Батенберг. Саркофагът е изработен от чист карарски мрамор от Тоскана. От Античността карарският мрамор се отличава с високо качество, като е предпочитан материал за древните римляни, а по-късно и за ренесансовите творци.
 
Тленните останки на Княза са преместени в гробницата – паметник на 3 януари 1898 г. с големи почести.

Източници:

  1. „Гробница Княз Александър І Батенберг“, https://www.sofiahistorymuseum.bg/bg/obekti/grobniza-knjz-batenberg;
  2. „Паметниците на столица София“, Ганев, Никифор, София, 1939. с. 15 – 18, https://ilib.libsofia.bg/bg/lister.php?iid=DO-L10149788&page=15;
  3. „Харалампи Тачев“, статия от Уикипедия, свободната енциклопедия, https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8_%D0%A2%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%B2;