Николай Дунев, фондация „Активна историческа карта“: Не трябва да мълчим за нашите исторически постижения – трябва да ги отстояваме

В епохата на цифровите технологии историята все по-често търси нови начини да бъде разказвана и преживявана. Една от най-впечатляващите български инициативи в тази посока е фондация „Активна историческа карта“ – проект, който съчетава страстта към миналото с прецизността на картографията и възможностите на съвременния софтуер. Създадена от Николай Дунев и екип от ентусиазирани историци, картографи и програмисти, фондацията цели не просто да представя събитията от българската история, а да ги поставя в контекста на територия, време и пространство – динамично, визуално и достъпно за ученици, учители, изследователи и всички любопитни към историческото ни наследство. В следващото интервю Николай Дунев разказва как е възникнала идеята, как се създава една дигитална историческа карта, защо без територия няма разбиране за историята – и какви са мечтите за бъдещето на проекта, който вече вдъхновява последователи в и извън страната.

Как възникна идеята за създаването на фондация „Активна историческа карта“?
Преди 10 години, ходейки из Рила исках да видя разликата в границите на България. Днешните и тези към 1912 г. Не открих нищо цифрово и реших, че аз ще го направя. Така започнах да търся хора, технически решения, финансиране. Трудно се оказа, но аз бях доста целенасочен и ентусиазиран.

Какво Ви вдъхнови да съчетаете история и картография в един проект?
Те просто са взаимосвързани. Според мен, историческите събития не могат да се осмислят и запомнят лесно ако не са свързани с територията, на която са се случили. Няма как да се наизустят местата, където се е развила Балканската война, например. Или по друг начин казано, хубаво е да знаеш къде са Одрин, Воден, Велес, за да си обясниш по-лесно за какво са се борили българските войски. Историята не бива да се учи без карти! Защото е просто зубрене.

Срещнахте ли предизвикателства в началото и как ги преодоляхте?
Предизвикателствата са постоянни. Финансови – една цифрова карта излиза доста скъпо и като цяло картографирането е скъпо. Технически – постоянни обновявания на софтуера, нужда от съчетаване на различни видове софтуер. Хора – необходими са квалифицирани специалисти – картографи, програмисти, историци. Досега не съм срещнал особени трудности в намирането им, но определено се изискват целенасочени действия в тази насока.
Как се преодоляват предизвикателствата? Само с упорство и търсене на решения на възникналите проблеми. А упорството се подклажда от силния ми интерес към картите и историята:)

Как подбирате историческите събития и личности, които визуализирате?
Има безброй събития и личности, за които може да се направи карта. Не е нужно много да се мисли по въпроса. Разбира се, наблягаме на емблематичните или на кръгла годишнина. Имаме дълъг списък със събития и личности, за които да направим карта. Тази година има кръгла годишнина за едно чисто българско дело, за което ще направим карта. Оставям на Вас да се досетите кое е то:)

Какъв е процесът по създаване на една историческа карта – от изследването до визуализацията?
Избираме темата. Определяме времевия период и териториалния обхват на картата. Намираме историк, който да е специалист по темата. Познаваме доста. Той/тя ни предоставят исканата информация в съответния обем. Събираме нужните стари карти. Започваме с картографирането, като предварително сме направили базовите неща – релеф, реки, цветове, морета и т.н. Като получим историческата информация, определяме колко времеви епата ще има картата – 5, 10, 15, 30. И започваме същинското чертане на историческата карта – чертане на граници, придвижвания на войски, нанасяне на ЖП отсечки, например и т.н. Всеки времеви етап на практика си е отделна карта, които чрез съответния софтуер се свързват в една динамична карта.
Винаги има безброй бъгове и грешки, които да се отстранят. Последните 20% до качването на една карта на сайта винаги са най-трудни. И накрая пак има какво да се прави. Потребителят може да не вижда грешки, но ние ги виждаме. Една цифрова карта има нужда от постоянна поддръжка.

Работите ли с професионални историци, географи и картографи? Как протича сътрудничеството?
Само с такива работим. Хората, с които работим винаги са ентусиазирани от това, което правим. Понякога не искат и средства за труда си. Например, професор Пламен Митев, с когото направихме картата за Васил Левски, каза, че никога няма да вземе пари, за да направи нещо за Левски.
Сътрудничеството с повечето хора е за конкретен проект, но няколко човека сме твърдото ядро, като постоянно си разменяме информация и идеи.

Как използвате съвременни технологии и софтуер в работата си?
Не знам дали ги използваме по най-умелия начин, но определено ги използваме. Не може без тях. Хората очакват нещо добро, а дори и да не го очакват, обикновено са приятно изненадани от резултата. Затова трябва да се ползват новостите в технологиите.

Как Вашите карти подпомагат обучението на ученици и студенти?
Надявам се положително. Получавали сме не малко добри отзиви и идеи за подобрения, разбира се. Представяме ги пред учители и контактуваме с тях, за да видим какво и как да го правим. Целта е учениците да добиват представя за времето и мястото на събитията едновременно.

Има ли училища или университети, които вече използват Вашите ресурси? Каква е обратната връзка?
Както споменах в предишния въпрос, положителна. Разбира се, отнеме време да достигнем до повече училища и университети, основно защото те следват определена програма е не е лесно да се вкара още нещо в часа. Това зависи изцяло от гъвкавостта на учителя.

Според Вас, какво липсва в традиционното преподаване на история и как „Активна историческа карта“ запълва тази празнина?
Липсва ползването на карти. Не са много учителите, които насърчават децата да ползват карти. Ние се стремим да правим динамични карти, които да привличат вниманието. Освен това, започнахме да правим и хартиени карти, като постери. Целта е на тях да има освен карта и други информация – текст, снимки, изобщо информация, която допълва събитието или историческия момент.

Имате ли проекти или партньорства с български или чуждестранни организации?
Да, имаме. В момента само с български. Това са БАН и различни преподаватели от УАСГ, СУ, ВТУ. Със самите университети не сме стигали да партньорства и като цяло избягваме подобни големи структури, защото с тях всичко става много бавно:) Предпочитаме да имаме пряк контакт с отделни специалисти, които в крайна сметка вършат работата.

Виждате ли интерес към българската история извън страната – как се приема тя в международен контекст?
Да, има интерес към българската история, но от българи, които живеят в чужбина. Следя десетки чуждестранни групи за история и карти във феййсбук и мога да кажа, че всяка страна държи на своето и неглижира чуждата история и успехи. Особено силно това се отнася до Балканите. Затова смятам, че ние не трябва да подценяваме, омаловажаваме и мълчим за нашите исторически постижения, а напротив. Силно да ги заявяваме и отстояваме.

Какви са бъдещите Ви планове и мечти – например разширяване на картите, мобилни приложения, интерактивни учебни помагала?
Искам да направим система като Google Earth, на която да имате възможност да движите времето назад, да се променят границите, да виждате развитието на различните войни през вековете, разпространението на религиите, инфраструктурата, демографските процеси т.н. Това е трудна задача, изискваща доста средства и време, но мисля, че това е пътеводната звезда, която ме движи напред!

Какво Ви мотивира да продължавате, дори когато срещате трудности?
Моят личен интерес към историята и картите. Нищо друго.

Имате ли любима карта или исторически момент, който винаги Ви вълнува?
Борбите за национално освобождение и обединение на българите в една държава. Затова първата карта, която направихме беше за Балканската война. Затова и следващите ни карти бяха за Левски, Раковски, Македония, Македоноодринското опълчение и т.н. Като цяло обичам съвременната българска история и как България успява да премине през периодичните турболентните времена на последните 150 години.

Как хората могат да се включат – като доброволци, дарители, сътрудници?
Доброволци до сега не сме търсили. Може би е добра идея. Дарители – лесно:) Всеки може да ни дари чрез сайта. И сме получавали дарения в интерес на истината. Понякога хора се свързват с нас с предложения за сътрудничество и дори да не може в момента да намерим общата цел, аз винаги запазвам контакта на подобен човек и мисля как може и той да се включи. Всеки е добре дошъл, защото така сме получавали доста добри идеи за карти или за развитие.
Отделно, чето пъти различни последователи ни изпращат стари карти или информация, която допълва нашата дейност и ни помага. Благодаря Ви!