Дълго мислихме как да отбележим Деня на храбростта и празника на Българската армия. Дали с посещение на военния парад, поднасяне на цветя на паметника на Незнайния воин и някаква акция в подкрепа на възстановяването на мемориалния комплекс на I и VI пехотни софийски полкове. Присъствието на военния парад обаче неминуемо щеше да ни накара да го сравняваме с предшествениците му от Царство България и 6-ти май щеше за пореден път да се превърне в тъжен ден за равносметка. А и достатъчно будни и светли умове са ангажирани в казуса с мемориала на софийските пехотни полкове.
Затова, но и най-вече по сантиментални причини, решихме да направим нещо малко, но от сърце, далеч от суетата на столичния град.
Почти във всяко едно българско селце може да се намери мемориална плоча или скромен войнишки паметник, посветени на местните хора, загинали във войните за национално освобождение и обединение. Дори в отмиращите български села, със своите запустели къщи и дворове, тревясали улици и залостени обществени сгради, преминавайки покрай местния войнишки паметник, човек нерядко може да види положени изсъхнали цветя, догоряла свещ, сигурен признак, че малкото останали обитатели продължават да пазят паметта за дедите си и да отдават почит пред тяхната саможертва.
Но с изчезването на хората войнишките паметници потъват в забрава. Покрити с лишеи и мъх, обгърнати от треви и храсти, те чакат младите поколения да ги преоткрият.
Затова и подготвихме списък с малко познати, освен за местните общности, войнишки паметници, които да обновим, освежим, да разчистим пространството край тях, да създадем възможности да бъдат посещавани, разглеждани и популяризирани. Разбира се, не бихме си позволили да извършваме каквито и да е промени по самата конструкция на паметниците, тъй като това е прерогатив на Министерство на отбраната.
Първият в нашия списък бе войнишкият паметник в село Плана в едноименната планина. Населеното място е само на 34 километра от София (като дори се води част от Столична община), а местните, с корени от Беломорска Македония, са потомци на славни деди, взели участие във всяка една война, водена от нашата страна. Паметникът е разположен в края на селото, в непосредствена близост до изящна църква и до една от основните туристически пътеки. За разлика от много други места, той не бе скрит от храстова растителност, като само части от него бяха покрити с гъст килим от трева. Обграден от мрежа и ръждясала вратичка, на фона на църквата и Витоша в далечината, той изглеждаше също толкова непреходен във времето.
Заехме се да разчистим тревата от стълбите на паметника и неговата периферия и след здрава работа с окопните инструменти насипахме мозайка около него и направихме пътека от чакъл. Междувременно премахнахме ръждата от вратичката и я боядисахме в в цветовете на националния трибагреник.
Туристическата пътека се оказа доста оживена и немалко хора спираха да си поговорим за този и други паметници, за история, за традиции. Получихме поздравления от група чуждестранни туристи, които се заинтересуваха от символиката на монумента и от неговата история.
Дейността ни по почистване и облагородяване на пространствата около войнишките паметници продължава. Това е най-малкото, което може да направим, за да запазим паметта за изпълнения дълг и патриотизма на дедите ни и да изразим нашата синовна признателност.