“Иван Евстратиев Гешов, или трънливият път на съзиданието”

През 1994 г. академично издателство „Марин Дринов“ отпечатва на пазара биографична книга за великия български общественик, финансист, политик и филантроп Иван Евстратиев Гешов, написана от проф. д.и.н. Елена Стателова. Става дума за едно прекрасно интелектуално бижу, което задължително трябва да присъства в библиотеката на всеки български читател. Заглавието на книгата е повече от впечатляващо – „Трънливият път на съзиданието“.

[aesop_image img=“http://otechestvobg.com/wp-content/uploads/2016/04/pic.jpg“ align=“left“ lightbox=“off“ captionposition=“left“]

За живота на човек от калибъра на Иван Евст. Гешов се пише трудно, защото това е живот, белязан от множество събития, кулминации и неочаквани обрати. Но за българския читател тази биографична книга е истинско щастие и късмет. Живият изказ на авторката, вълнуващо изобразената детайлност на действието и удивителната по своята внушителност личност, обект на изследването, вкупом изграждат едно чудесно четиво, образователно по своя смисъл и вдъхновяващо по своето значение.

Непосилно е да боравиш със сухи дати, факти и хронологии, когато описваш важно събитие или нечий живот. Но Елена Стателова доказва, че далеч не е невъзможно. За написването на книгата е използвана солидна база от архиви, мемоари, публикации и прежни изследвания и всички те са вплетени по чудесен начин в интересен и запленяващ разказ за живота и делото на един просветител и родолюбец.

Освен всичко друго творбата е своеобразна картина на обществения политически живот в България в периода 1849 – 1924 г. Тя представя събитията такива, каквто са били, както и участниците в тях в цялата им противоречивост. Животът на една богата търговска и общественоактивна фамилия е изобразен в рамките на една бурна сцена от изграждането на българската държавност, чието начало започва от борбите за църковна независимост (1859).

От ранна възраст Гешов е ерудит – високообразован, владеещ чужди езици, получил образование и стаж в чужбина, деен участник в еманципацията на Източна Румелия от робството и от външните вмешателства, едва на 23 години вече с много солиден опит в търговско-банковото дело. Още по това време започва устремната кариера на един от най-големите филантропи в българската история. За това спомагат и изключително специалните отношения между него и Евлогий Георгиев, които са описани внушително и подробно.

Книгата проследява и професионалното развитие на Гешов, което градира от министър на финансите до министър на външните работи и вероизповеданията и поста министър-председател. Личният му живот, уповаващ се на уважение и любов към семейството, също е засегнат в неговата дълбока цялост. Освен това е направен цялостен анализ на редица от неговите действия, като не са спестени макар и малкото грешки, които допуска в хода на своята дейност.

Животът на Гешов е изпълнен с любов и привързаност към родината. И макар не войнолюбив, той води смело държавата в смутните времена на няколко войни и две национални катастрофи. Той е една от водещите фигури в обществения живот, силно уважаван от свои и чужди. Законотворец, патриот в пълния смисъл на думата, брилянтен банкер, политик и изключителен дипломат, меценат и основател на редица дружества, истински радетел за благосъстоянието на България.

Сам Гешов ще напише за себе си и за великото дело на своя жизнен път едно кратко обобщение:

“Борих се против чуждото иго и на младини, и на старини, борих се и против игото на невежеството; на жестокосърдечието, на ниските страсти, на пагубния манталитет, унаследен от политическото робство, да смятаме държавата за нещо не свое, за нещо чуждо, да поставяме частните облаги по-горе от общото право.“

Поради неповторимите личностни качества и тяхното канализиране и отдаване в служба на България и българите, на науката, образованието и на изграждането на единна, интелигентна и силна нация, биографичната книга на Елена Стателова за Иван Евст. Гешов е своеобразен наръчник по патриотизъм, четиво, призвано да насочва слепите в тъмнината на съвременната безпросветност и безродство. Защото, както заключава авторката:

“Иван Евстратиев Гешов поставя държавата България над всичко, земята българска – над собствената си личност, народа български – на пиедестал. И си отива от този свят и заслужил, и грешен, но най-вече работил за благото на отечеството.“

Трънливият път на съзиданието, извървян от Гешов, е пътят на морала и родолюбието към изграждането на една нова и силна Трета българска държава от скръбните развалини на половинхилядолетния робски сън, от който тя тъкмо се е събудила.