Копривщица, април 1876 г.

Копривщица е едно от най-свидните за българите места. В центъра на революционните действия на Четвърти пловдивски (панагюрски) революционен окръг през април 1876 г. и родно място на някои от най-големите герои на българската история, този град заема изключително важно място в народната ни памет и бит. От Копривщица започва борбата за свобода и независимост на цялото българско землище…

sibyth

Мемориална костница „Априлци“ в центъра на Копривщица

Началото

Началото е поставено в 1867 г., когато Апостола на свободата Васил Левски за пръв път посетил селото и положил основите на революционната мрежа в района. Той се върнал отново през 1871 г., придружен от Ангел Кънчев. Тогава двамата се срещнали с един 20-годишен буен младеж, който щял да се превърне в един от апостолите на Априлското въстание. Това бил Тодор Каблешков. Каблешков бил поразен от личността на Левски и от неговия позив за всенародна борба срещу душманите. Той, макар и от чорбаджийско семейство, бил страстен защитник на българщината и радетел за идеала за свобода и независимост. Именно солидните му познания за света отвъд Копривщица, за несгодите на българите по полето и за живота в чужбина, от който сам опитал, както и спомените, завещани му от родителите за славни български хайдути, окончателно запалили освободителния пламък в душата му.

През 1873 г. Никола Беловеждов – бъдещият секретар на Четвърти пловдивски революционен окръг – започнал работа като учител в селото. Там се запознал с някои будни родолюбиви българи като Петко Бояджиев oт Панагюрище и веднага бил посветен в народоосвободителното дело. По този начин в Копривщица постепенно се формирало ядрото на революционния комитет в района, съставено предимно от образовани личности със завиден чуждестранен опит и обща култура.

Хронология на събитията в 1876 г.

В самото начало на 1876 г. в Копривщица дошло едно дълго чакано известие –нов апостол трябвало да пристигне в страната от Влашко. Каблешков горял от нетърпение. Новият апостол бил Гаврил Хлътев – копривщенецът Георги Бенковски. Бенковски, заедно с Панайот Волов, бил назначен от Гюргевския революционен комитет за апостол на предстоящото въстание. Никола Беловеждов разказва, че двамата били верни другари и че си помагали един на друг в революционните работи. Макар и по-деен, Бенковски никога не предприемал нещо, преди да получи съгласието на Волов.

Членове на сдружение „Отечество“ пред любимия паметник на апостола на Априлското въстание - Георги Бенковски

Членове на сдружение „Отечество“ пред любимия паметник на апостола на Априлското въстание – Георги Бенковски

На 13 януари 1876 г. под ръководството на Бенковски в къщата на Танчо Шабанов в Копривщица се създал революционен комитет. По-късно,  през февруари, Каблешков също получил пълномощно за помощник-апостол. На него също било отредено да привлича хора за каузата от селата в Четвърти революционен окръг. Следват множество обиколки в района и отвъд, извършвани от Волов, Бенковски, Каблешков и другите изявени дейци. Революционната дейност постепенно се разраснала и много хора започнали да се включват в приготовлението на въстанието, много дори се връщали от странство в чужбина (Египет), научавайки за предстоящото мероприятие. Подготовката за въстанието започнала да тече с пълна сила.

От 13 до 16 април в местността Оборище се провело прочутото събрание. Съзаклятието обаче било предадено на татарпазарджишкия каймакамин от Ненко Терзийски. Така още на 19 април пловдивският паша изпратил кърсердарина Неджиб ага в Копривщица, а Ахмед ага – в  Панагюрище.

Неджиб ага пристигал в Копривщица със специалното донесение от пловдивския паша да се заловят няколко души бунтовници, сред които и Тодор Каблешков. По същото време в къщата на д-р Рашко Стойчев се провеждало извънредно заседание на военния съвет, в което според уреченото на Оборище (в случай на предателство въстанието да се обяви начаса) се взело решение въстанието да се провъзгласи начаса – камбаните на църквите да се бият, а група въстаници в две чети да обградят конака, да избият турците там заедно с Неджиб ага и да освободят затворниците.

Датата е 20 април 1876 г.

Революционерите излезли на открито с викове „Да живее България! Който е въстаник и българин, да излезе с нас!“ По пътя за конака, на Калъчовия мост, командирът на едната чета и началник на тайната въстаническа полиция Георги Тиханек случайно се сблъскал с едно турско заптие – Кара Хюсеин. Тиханек стрелял по заптието и го убил с първия куршум, дал началото на въоръжената борба по време на Априлското въстание.

most

Междувременно Каблешков и неговата чета обкръжили конака, но Неджиб ага успял да избяга. В суматохата при бягството няколко заптиета и мюдюринът паднали убити. Тогава Каблешков написал прочутото писмо:

Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега,когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков

Кървавото писмо било подписано с християнски кръст с кръвта на убития мюдюрин. Писмото било занесено до Панагюрище от Георги Салчев, който изминал петчасовия път само за два часа. Второ подобно писмо било изпратено до Клисура по ръководителя Никола Караджов. Трето писмо заминало за Враца, но било уловено по пътя.

Главен щаб на въстаниците в Копривщица била аптеката на д-р Спас Абрашев. В последващите дни Каблешков, като началник, избран от военния съвет, започнал да обикаля околностите на Копривщица, събирайки въстаническа сила. Същото правел и Бенковски с неговата Хвърковата чета.

Междувременно и Стрелча въстанала. Разразил се бой между копривщенска и панагюрска чета, от една страна, и турски сили, от друга. Жените и децата от Стрелча тръгнали да се спасяват в Копривщица… Но въпреки храбрите сражения на въстаниците, Стрелча била изпепелена.

На 24 април завалял силен дъжд, който намокрил барута на въстаниците в пушките и ги направил напълно негодни за бой.

На 26 април Клисура пламнала от злия Тосун бей, известéн по-рано за въстанието и събрал голяма войска башибозук. На помощ тръгнали Волов с 60 души четници и Каблешков с още 200. За жалост, било твърде късно, а дори и да не е било, пак е нямало да бъде възможно да се предотврати трагедията. Пораженията били големи. Настанало невиждано клане, а селото било опожарено. До края на деня оцелелите клисурци (около 4000 души), останали без дом, пристигнали в Копривщица.

Ситуацията в Копривщица се усложнила, тъй като в същото време копривщенските чорбаджии правели всичко възможно да попречат на въстанието, като дори задържали под ключ някои от революционните дейци, опитвайки се да спасят себе си и богатствата си, като предадат бунтовниците на султана. Те и без това отдавна подслушвали и предавали на турците чутото и видяното по отношение на въстаниците.

На 28 април в аптеката, където въстаниците били обградени от чорбаджиите, било свикано ново заседание на революционния съвет. Там се решило при първа възможност въстаниците да се оттеглят в Стара планина, за да се опитат да спасят Копривщица.

На 30 април, когато въстаниците вече едва удържали чорбаджиите, пристигнал Павел Бобеков, който казал, че Панагюрище отбило турските атаки, че армии отвъд Дунава и Сърбия идвали насам и че към Копривщица се задавали 500 души въстаници… Тази горчива лъжа подействала и тълпата се усмирила. Затворените в аптеката апостоли били освободени.

На 1 май въстаниците изпълнили своя план и потеглили към Балкана, малко преди новите турски сили – 5000 души – начело с Хафъз паша да обградят и опустошат Копривщица за първи път. След множество безчинства и грабежи Копривщица била откупена. Не било останало обаче много за откупване…

Четвърти пловдивски революционен окръг бил унищожен. Тодор Каблешков се самоубил в Габрово, Панайот Волов паднал убит в река Янтра, Георги Бенковски бил убит и обезглавен край Рибарица, Тетевенско.

Никола Беловеждов разказва, че когато на 1 май отбраната депутация първенци отишла да се моли на миралая да пощади Копривщица, той изкрещял: „Кой от вас е Каблешков? Той е вашият крал, нали?

Красивият паметник на Тодор Каблешков в двора на къщата му

Красивият паметник на Тодор Каблешков в двора на къщата му

Заключение

Априлското въстание е момент от историята ни, който остава в националната памет като най-свят и абсолютен връх в дългогодишната революционна борба, бидейки израз на осъзнатата българска етническа принадлежност на едно отдавна поробено население. Това население обаче се включило в революционната дейност без колебание. Април 1876 е дело, осъществено от хора, които принасят собствения си живот като нищожна дан пред крайната цел. Цел, възвисила ги в безсмъртието, по пътя към което поемат, жертвайки се в името на свободата и независимостта.

Прегледи: 320

Коментари