Битката при Траянови врата – триумф на българското военно дело

dav

dav

„Дунавът грабна венеца на Рим.“

Йоан Геометър

            През 971 г. Византийската империя успява да наложи властта си над ядрото на българската държавност – североизточните български земи с важните български градове Преслав, Плиска, Дръстър, Малък Преслав. Византийският император и дворцовата аристокрация ликуват. След векове на неуспешни походи срещу българите, териториални загуби и срамни поражения – най-после историческият враг е победен и подчинен.

            Византийският елит прави фаталната грешка да подцени вековната държавна традиция, силата и сплотеността на българското общество. Консолидирани около комит Никола и неговите синове Давид, Мойсей, Самуил и Арон, западните български земи с градовете Бдин, Белград, Ниш, Средец, Скопие, Охрид, Преспа, Девол, остават извън контрола на Константинопол. Нещо повече, Комитопулите, синовете на комит Никола, предприемат широкомащабно военно настъпление срещу Византия след смъртта на Йоан I Цимисхий през 976 г.

            Дръзките действия на Комитопулите мотивират младия император Василий II да организира голям поход срещу свободните български територии. Ударът трябва да се стовари върху стратегическия важния Средец, който контролира Диагоналния път и търговията между Европа и Азия, както и комуникациите между южните и северните български земи. Поради стратегическото си местоположение Средец е и най-важният български военен център, управляван лично от Арон. Дълго време там резидира и българският патриарх Дамян.

            През юли 986 г. Василий II настъпва през Пълдин и прохода Траянови врата към Средец начело на значителна армия с именити пълководци, снаряжена с тежка стенобойна техника. Когато достигнал до Средец, той разположил войските си в укрепен лагер и обсадил града. Многократните опити на византийците да превземат крепостта се провалили от упоритата отбрана на защитниците. Българите използвали всеки удобен момент да излизат извън крепостните стени и да нападат противника изневиделица, като успели да унищожат стенобойните машини и да отвлекат част от ездитните коне и обозните животни на византийците. След 20 дни на постоянни загуби в жива сила и техника, Василий II решил да снеме обсадата и да се изтегли, тъй като до него достигнала информация за придвижването на Самуил от юг.

            Когато Василий II започнал своето отстъпление, Самуил изпратил част от силите си в преследване съвместно със защитниците на Средец, командвани от Арон. Междувременно насочил главните си сили в успоредно скоростно преследване по пътя от Бистрица за Горни и Долни Пасарел и оттам излязъл на Ихтиманското поле. Така той успял да изпревари византийците и им устроил засада в прохода Траянови врата до крепостта Щипон.

Членове на Сдружение "Отечество" на входа на крепостта Щипон.

Членове на Сдружение „Отечество“ на входа на крепостта Щипон.

            Последващите събития са описани изключително детайлно от участника Лъв Дякон, според когото българското нападение при Траянови врата е унищожително. На 17 август 986 г. византийската армия търпи страшен разгром, след като попада в засадата на Самуил. Разиграла се драма, близка по мащаб до тази от Върбишкия проход през 811 г. От касапницата по чудо се спасява Василий II, главно благодарение на арменската гвардия, която успяла да го изведе по една планинска пътека от полесражението. Но императорската шатра с владетелските инсигнии пада в ръцете на българите.

            Поражението на Византия е толкова съкрушително, че България в рамките на десетилетие се превръща от почти покорена държава в доминираща сила в Европейския Югоизток. За кратко време силите на Самуил провеждат редица походи, с които освобождават завладените от ромеите територии, разширяват царството на юг и връщат Североизточна България със старите столици Плиска и Преслав под контрола на българския владетел. В резултат на разгрома във Византия избухва гражданска война, което допълнително улеснява действията на българското военно-политическо ръководство.

На паметната плоча по повод 1000 години от победата при Траянови врата.

На паметната плоча по повод 1000 години от победата при Траянови врата.

Повече за битката при Траянови врата, действията на Василий II и контрадействията на Самуил можете да научите по интересен и интерактивен начин от видеото на Сдружение „Историограф“:

Прегледи: 1 830

Информация за автора

Александър Йолов
Александър Йолов
"За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове /Евангелие на Матея Глава 9:17/. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р./– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само от горе надолу!" Полковник Борис Дрангов

Коментари