Рила планина е величествена и необятна. Тя привлича всички – от професионални планинари до обикновени туристи, търсещи екстремни места и силни усещания. Любимо място на Иван Вазов и цар Борис III, тази планина е сред най-ценните природни богатства на България. Рила е дом на красиви гори, минерални извори, пълноводни реки и изумително красиви планински върхове. Ако искате да усетите вълшебството й и ако обичате планинския туризъм, то задължително е да се изкачите до Мальовишкото било и връх Мальовица, за да се насладите на прекрасната гледка, която се разкрива отгоре.
Мальовице, красавице неземна,
пленила си ти хиляди сърца,
как бих желал в полите ти да легна
и да изтлея там кат’ пепелта…
Изкачването
Изкачването на връх Мальовица е голямо предизвикателство за всички хора без значение от опита им в планинарството. Погледнат отдолу, той изглежда почти недостижим – цялото величие на Рила е въплътено в него, а големите гранитни блокове непревземаемо се извисяват над човека и го принуждават да се почувства дребен и незначителен като преходна шепа прах, съществуваща без смисъл и значение.
Стандартният преход към върха започва от ЦПШ „Мальовица“ (приблизително на 80 км от София). След равен около 50-минутен ход се излиза на хижа „Мальовица“, където чашата горещ чай и пържената филийка са задължителни. Мальовица е един от трудните върхове в България и при нормален ход с минимално бързане изкачването й би отнело между 3 и 4 часа. То започва плавно, минавайки през две обширни терасовидни поляни, покрити със свежа зелена трева, през която по пътя нагоре красиво се извива реката Мальовица.
Пролетно време или при големи дъждове трябва да се внимава, защото планинските води заблатяват местността. Следва много стръмно изкачване, което извежда до красиво езеро, сгушено точно под върха – Елениното езеро. Мястото е чудесно за почивка преди същинското изкачване.
От езерото нагоре започва най-трудната част от прехода, която е изключително стръмна. Целият маршрут е труден за преминаване, защото пътят е много каменист и ронлив. Затова са препоръчителни туристическите обувки с дебела подметка.
Трудният стръмен път отвежда до билото на Рила в нейния северозападен дял. А билото води до самия връх Мальовица.
Гледката от върха спира дъха. Макар 2729 м надморска височина да не е толкова много, особено за хора, които са били на Вихрен или Мусала, усещането при преодоляването на 270-те м денивелация по гранитния гръбнак на планината е трудносравнимо с друго изживяване.
Емблемата на българския алпинизъм
Освен пешеходния маршрут има и друг, който е изпитание за всеки професионален катерач и алпинист. Той минава по северната стена на Мальовица, наречена Черния триъгълник и представляваща емблемата на българския алпинизъм. Черният триъгълник се извисява величествено нагоре, сякаш отвъд самия покрив на света. След множество провали на български и чужди алпинисти, след 44-часово катерене за пръв път той е изкачен през август 1938 година от Константин Саваджиев и Георги Стоименов. По думите на Саваджиев:
„Бяхме на 120 метра по стената, а ни оставаха още толкова. За връщане назад беше вече абсолютно невъзможно. Прекарахме тягостна нощ. Към 1,30 часа ясното и звездно небе се помрачи от черни облаци, а малко след това започна да ръми. Появиха се и светкавици. Налегнаха ни тежки мисли, но най-вече се бояхме, че няма да можем да реализираме нашия блян, с който живяхме толкова месеци преди това – да изкачим непристъпната скала. Но планината като че ли се смили над нас. Към 6,00 часа облаците се разкъсаха и червените слънчеви лъчи почнаха да озаряват както нас, така и околните върхове.”
Георги Стоименов загива две години по-късно от лавина на вр. Мусала.
Впрочем Мальовица и нейните склонове са изключително опасни през зимата –районът е силно лавиноопасен. На 16 декември 1965 г. група от 16 алпинисти тръгва от хижа Мальовица към върха. Единайсет от тях загиват в падналата лавина. Това е безпрецедентен нешастен случай. Един от оцелелите участници, Спас Малинов, пише в автобиографичната си книга „Лавина от спомени“ следното:
„Имах късмет, че бях затрупан в снега само до кръста, включително и едната ръка. С пикела в другата успях да се изкопая. Темпуратурата беше около 16 градуса под нулата, духаше студен вятър, а снегът бе твърд и ме затискаше като бетон.“
В едно свое интервю Малинов казва още: „Планината не се покорява, при планината се ходи – тя или те приема, или не те приема.“
Този трагичен инцидент е поводът за написване на романа на Блага Димитрова „Лавина“ (1971 г.), както и за създаването на едноименния филм от 1982 г.
За съвременния планинар и турист Мальовица обаче си остава любим маршрут. Зъберите на този връх изглеждат страшни и внушават истинско страхопочитание. Според легендата името му е дадено от Мальо войвода – хайдутин и борец против злините на турците. Той загинал на поляната в подножието му, предаден от свой другар. Из тези земи бранил българското население и небезизвестният самоковец Чакър войвода.
Други маршрути
Върхът освен крайна точка за еднодневно изкачване може да бъде и пункт от няколкодневен преход. От билото на Мальовица се виждат Рилският манастир и красивите Урдини езера. Освен до тези обекти, през Мальовица и Додов връх се стига и до хижа „Иван Вазов”, както и до Седемте рилски езера. Сборният пункт на тези маршрути е местността Раздела, а отвъд започват земите на „Великата рилска пустиня”, както ги нарича поетът Иван Вазов.
Няма друга подобна красота като тази на безбрежната българска планина. Нейната сурова необятност впечатлява пътника и го оставя безмълвен пред огромните мащаби на природното творение. Нашата природа е богатство, което трябва да пазим и почитаме. Затова, когато сте в планината, бъдете благоразумни и я запазете чиста.
Изкачването до върха е благодат, с която малцина се обкичват. Мальовица е прекрасна – сурова, дива, стръмна и непоклатима във всевечието. Любим връх на множество планинари, тя е неповторима и изкачването й е спомен, който никога не избледнява. Който е бил веднъж там, копнее да се завърне отново. Мальовица, перлата на Рила, очаква всеки събирач на мигове, който е готов да рискува и да се потопи в дълбоките й извечни прегръдки.
