Из Котленския Балкан Част I – Жеравна и Ичера

В най-източната част на Стара планина около град Котел се намират няколко села, чиято забележителна архитектура от  XVII – XIX в. е като по чудо запазена от набезите на времето, робството и кърджалийството. Човек трудно би си представил очарованието на старите възрожденски къщи, мириса на запалена печка и прегръдките на планината, ако поне веднъж не е бил в Жеравна. Нито би успял да се наслади на безвремието и тишината в Ичера. Това е началото на няколкодневно пътешествие из Котленския Балкан – един позабравен край, – което бихме искали да препоръчаме на всички, които все още не са опознали напълно скритите прелести на нашата Родина.

ЖЕРАВНА

Есенна Жеравна рано сутрин
Есенна Жеравна рано сутрин

Важен център по пътя за Търновград, както и средище на търговия, животновъдство и занаятчийство, по време на турското робство селото се ползвало с редица привилегии. Приходите, които носело, били значителни. Търговските връзки с Цариград били много здрави. Жеравненци произвеждали красиви и ценни стоки, а в замяна внасяли скъпи материали, дрехи и накити от чужбина. Селото било важно духовно средище, от което своя житейски път започнали много известни за българите личности. Тъй като за земеделие нямало подходящи условия, то животновъдството, и по-специално овцевъдството, било основен поминък. Овчарите гледали своите стада по Добруджа през почти цялата година, връщайки се по домовете си за месец-два през зимата. Жените им обработвали вълната и керваните със стоки потегляли на юг. На 16 декември 1873 г. било основано Жеравненското овчарско дружество, което имало свой устав, чийто член 1. гласи:

Основаното на 16 декемврий 1873 година в Жеравна овчарско дружество има за цел: да се грижи за нравственото въздигане на населението, за улеснението му в материално отношение, да съхранява между членовете си другарски връзки, да подпомага направата на чешмите, пътищата, мостовете и ежегодно учебните заведения в общината.“

Същевременно цялата главна улица на селото била изпълнена с къщи с обширни дюкяни, където се помещавали работилниците на майсторите от най-различни професии – куюмджии (златари), обущари, абаджии, кафеджии, ханджии и т.н. Известно е наличието на около 50 търговски и занаятчийски дюкяна само в центъра на селото.

3
Красивите жеравненски къщи

5

В периода непосредствено преди Освобождението много храбри воеводи бродили из жеравненските земи – Кара Танас, легендарният Алтанль Стоян войвода, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Стоил войвода заедно с Иларион Драгостинов (Арбанасчето) и Георги Обретенов, към чиято чета през 1876 г. се присъединили около 20 жеравненски момчета. На 9-10 май 1876 г., след сражение с турците, последните загинали, а главите им били побити на колове и наредени из чаршията на Жеравна. Тази история писателят Йордан Йовков разказва в легендата „Юнашки глави“.

7

След Освобождението животът в селото започнал да замира. Овчарите изтеглили семействата си в Добруджа, а занаятчийството отстъпило място на модерните професии, които жеравненци заминали да упражняват из цялата страна.  От 4000 жители преди Освобождението броят намалял до около 1000 (1920 г.). През 1913 г. след разорението на тракийските българи част от бежанците се заселили в Жеравна, като някои се преместили в Ямболската околия. По-късно започнало събарянето на част от вече празните и никому непотребни къщи. За да се предпазят от забрава, цели стаи били пренесени в Етнографския музей в София, някои от които изгорели по време на бомбардировките в края на Втората световна война.

14

18

Закон от 1958 г. дарява Жеравна със статут на музеен резерват. 172 къщи били обявени за паметници на културата. Последвала усилена работа на архитекти, които се заели да възстановят полуразрушените и изоставени къщи.
Днес Жеравна е изцяло реставрирана, а местното население наброява около 400 души. Децата ходят на училище в град Котел.

12

Обиколката на Жеравна отнема около 5 часа. Особено красиво е рано и по-късно вечер, когато по улиците няма хора. Селото е изпълнено с къщи за гости. Възрожденските сгради са големи и широки, на два етажа, с красиви балкони и изкусни дърворезби, изработени от майстори, идвали чак от Тревненско. Строени са от дъбов и буков материал, но също и от явор, орех и леска. Тесните калдъръмени улици, високите дувари, ограждащи прелестните дворове, скрити зад тях, носят усещането за миналото, такова каквото е било преди 200 години. В реставрираното кафене на Димчо кехая на широкия миндер ще пиете кафе на пясък, ще обядвате под тежките сенки на лозниците, а нощем под безбройните звезди силуетът на Балкана ще ви разказва забравени истории.

25

27

29

Задължителни за посещение са няколкото къщи музеи в селото. Сред тях е родната къща на Сава Филаретов, изтъкнатия просветен деец и общественик от Възраждането. Човек, извършил много за образованието и модернизирането на учителските практики, основателят на първото девическо училище в София. Изключително ерудиран, но за съжаление се разболява от туберкулоза и умира на 38 години. Музейната експозиция е на втория етаж – там са изложени част от личните вещи на просветителя.

Къщата на Сава Филаретов
Къщата на Сава Филаретов

10

11

Родният дом на Йордан Йовков е разположен малко по-нагоре по улицата. Къщата е едноетажна, а вътре е съхранена ценна колекция от произведенията на писателя, преведени на различни езици (арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и т.н.). Роден в Жеравна, израснал в Добруджа, писателят обезсмъртява легенди и истории от живота на селото в своите разкази. Много от сградите и местата във и около Жеравна, както и личности, живели или преминавали оттук, са прототипи в неговите творби. Оттук, по главната улица покрай Черковното кафене, минава Шибил – красив и снажен, когато идва да вземе Рада за своя жена, преди да падне ударен от чорбаджийските куршуми.

Паметникът на писателя в двора на родния му дом
Паметникът на писателя в двора на родния му дом

21

22

23

Къщата на Руси чорбаджи е едно от най-големите богатства на Жеравна. Богатият жеравненец имал трима сина и една дъщеря на име Калина. По време на нападение на кърджалиите над къщата семейството било избито, а дъщерята – отвлечена. Според една легенда похитителят на красивата девойка бил не друг, а самият Индже войвода.
Къщата се състои от два етажа, дюкян и множество стаи. Днес на мястото на дюкяна е изложена музейна експозиция за живота и бита в Жеравна през годините, както и предмети, използвани от различните занаятчийски съсловия.

31

32

34
Входът на музейната експозиция

 

ИЧЕРА

45

На около 20 км от Жеравна се намира село Ичера.

35

И там къщите са стари, строени от времето на Възраждането. Различното е, че архитектурата не е изцяло възрожденска. Съвременни сгради съжителстват с дървените къщи от XIX в.

36

Самите къщи са големи, с широки чардаци.

42

37

Селото е обвито в тишина, разположено в подножието на Балкана. Гледката отнема дъха.

38

41

За съжаление, и тук, както в много други села, някои къщи са изоставени и се рушат под натиска на природата.

40

Други са възстановени в някогашното им великолепие.

39

43

44

Ичера е невероятно място, закътано и малко популярно, място, което все още е обвито от възрожденската атмосфера на миналото. Гостите, които срещнахме там, казваха, че са в селото за пореден път и че винаги се връщат отново и отново. Някои дори го предпочитат пред много по-популярната Жеравна.

И двете села в този край на България представляват безценно културно и историческо наследство, което, благодарение на родолюбието на местните жители и техните наследници, е останало запазено в годините на бурни промени и социални сътресения, продължили повече от две столетия. Жеравна и Ичера са доказателството, че все пак, въпреки всичко, духът на традицията, както и уважението към миналото, все още съществуват като ценности в нравствените устои на съвременното ни общество. 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…