Тодор Иванов, „Ловчанци“: Събрахме се, за да се борим заедно срещу посредствеността и апатията

Едва ли има буден българин, който да  не е гледал снимките и клиповете от най-мащабните чествания на Апостола на свободата – тези в Ловеч. Интересен факт е, че те са организирани от свободни и независими граждани, необвързани с политически партии и държавни институции. Млади, активни българи, които са останали в своя роден град и са ангажирани в голям брой обществени каузи – от съхраняването на културно-историческото наследство и възпитаването на младите поколения в дух на родолюбие до запазването на местните детски кухни, зоопарк и грижата за възрастни хора по време на празниците. Образовани, предприемчиви и непримирими, те са Ловчанци. За да разберем повече за тях и техните начинания, се свързахме с един от тях – Тодор Иванов.

Кадър от възпоменателно факелно шествие „143 години безсмъртие“. Снимка: Йордан Чакъров

Здравейте, представете с няколко изречения вашата организация. Каква е основната ви дейност, кой е екипът, който седи зад начинанията и какви са целите, които сте си поставили?

Здравейте, ние сме Гражданско сдружение „Ловчанци” от град Ловеч, Революционната столица на Васил Левски.

Основната ни дейност, за момента, е концентрирана в  издирването, опазването и популяризирането на българската идентичност, историята, традициите, културата, бита и духа на българския народ. Също така работим активно за изграждането на едно будно, местно гражданско общество, което да се бори активно и да гради само посоката на развитие за своя град.

Екипът ни е съставен изцяло от млади хора-идеалисти, с родолюбиво и непримиримо самосъзнание, амбицирани  да останат в своя любим роден град и заедно да се борят с несигурното бъдеще и проблемите, за да останат бъдещите поколения в него.

Връчване на грамотите „Млад родолюбец“ на заслужили ученици, участвали с рецитал във факелното шествие „144 години безсмъртие“.

Как избрахте името на вашето гражданско сдружение?

„Ловчанци” носи със себе си духът на историята.  Първата причина е, че по този начин са наричали нашите славни прадеди – храбрите войни от „16-ти пехотен Ловчански полк”, воювал храбро в Балканската, в Междусъюзническата и в Първата световна война, като в последната се сражава в Добруджа и след храбри боеве с цяла сръбска дивизия бива обявен за „Спасителя на Добрич”.

Втората причина е, че това е единственото нарицателно, но и забравено име за жителите на град  Ловеч, което има български корени, за разлика от популярните в днешни дни „ловчалии” и „ловчанлии”.

Как се събрахте заедно?

Ами ядрото, което създаде тази организация,  представлява един приятелски кръг, хора със сходни убеждения относно бъдещето на града ни и обществото в него, допълващи се в своите различия. Най-важното нещо, което ни отличава от останалите е това, че всички ние сме НЕполитически личности, които не одобряват и не харесват партиите, които ни управляват и „делят баницата” помежду си. Следователно и основното ни качество е това, че никой от нас не е обвързан с партия. Така се и събрахме – за да вземем мерки и да се борим с посредствеността и апатията в града ни, защото другият изход са Терминалите, а на нас този вариант не ни харесва.

Посещение в детска градина „Първи юни“ по повод информационната кампания за възпоменателното факелно шествие.

Какъв беше конкретният повод?

Поводът да създадем тази организация са смутните времена, в които живеем. Времена , в които липсват ценности, дълг към нашите прадеди, жертвали живота си, за да ни има днес. Времена, в които народът се манипулира до такава степен, че да изпитва апатия към всичко и всички, както и тотална незаинтересованост и безверие. Другата основна мотивационна точка за нас е тежката ситуация, да не казваме и трагична, в която е изпаднал любимият ни роден град, станал жертва на дълги години политическа посредственост и предателство спрямо народа, който живее по тези географски ширини.  За съжаление, нашият малък, китен и изпълнен с красоти град се държи в информационно затъмнение и днес. Няма никакво желание от страна на управляващите за осъществяване на диалог с гражданите, хората не знаят как и за какво се харчат парите им, никой не търси мнението им или поне не го прави ефективно, а само привидно. Тук идва и нашата роля да информираме хората за всичко, случващо се в нашия град, както и да насърчим обществените дебати в тази насока, тоест да осъществим едно истинско участие на гражданите в местната власт и местното самоуправление.

Паметно шествие „143 години безсмъртие“. Снимка: Ганчо Чурков

Кои са вашите най-големи успехи като организация?

Най-големият ни успех, без съмнение, е успешното организиране и провеждане на събитието „Възпоменателно факелно шествие”, което предстои да се случи за пети пореден път в Ловеч.

Това е нашият начин, по който виждаме отдаването на почит и признателност към един от най-големите национални герои, които символизират единството на българската нация  – Васил Левски! Това не е случайно, тъй като всички сме израснали със самочувствието, че родният ни град е този, избран от самия него за столица на революционното му дело.  Неговите завети ни обединиха, като ни водят в живота и до днес, за да не спираме да се борим!

Другият ни значим успех до момента е, че през 2015 година успяхме да издигнем кандидатура на наша членка за независим общински съветник, като в последствие успяхме и да извоюваме мястото й в местния парламент, при това като единствен независим съветник от общо 33-мата. Казвам единствен, тъй като останалите намериха мястото си вътре чрез помощта на партиите!

Така и до днес, в първия си мандат като съветник, Цветослава защитава интересите на града ни непоколебимо, добива все повече знания и увереност в себе си и без съмнение се превърна в нашия най-силен боец срещу посредственото управление на Ловеч.

Кадър от информационната кампания за „143 години БЕЗСМЪРТИЕ“ с 11 и 12 клас на СУ „Св. Климент Охридски“, Ловеч.

И най-важното, показва на всички останали, че човек може да се бори и без „закрилата” на някакви си партии!

През 2014 водихме ожесточена битка с бившата местна власт, която бе решила да подеме престъпен проект за ремонт – посегателство върху основния символ и туристическа забележителност на град Ловеч – Покрития мост. За щастие това завърши с успех и тогава се отказаха да сътворят глупостта на века.

Друга инициатива, която подехме преди 3 години, е „Коледна вечеря за пенсионер в нужда”. Всяка година се организира дарителска кампания, с която се събират средства за закупуване на продукти, които раздаваме чрез група от доброволци на възрастни хора, живеещи в крайно неблагоприятни условия, в повечето случаи – самотни стари хора. Знаем, че коледните празници не са единственото време, в което трябва да се сещаме за нуждаещите се, но всяка година разширяваме броя на нуждаещите се, на които помагаме. Събираме все по-големи суми, които ни помагат да разширяваме дейността си в тяхна помощ, и през останалото време от годината.

Кадър от финала на благотворителната кампания „Подари коледна вечеря на пенсионер в нужда“. На снимката –
доброволци от „Ловчанци“ с най-емблематичния за града старец – дядо Георги (дядо Щастие)

Също така водихме борба и с настоящата местната власт да бъде обновено фасадното нощно осветление на Покрития мост, което бе в окаяно състояние – повече от половината лампи бяха изгорели. След  дълго проточване все пак сагата също приключи с успех.

Вече пета година се борим и срещу нехайството както на бившето, така и на сегашното управление на града спрямо най-големия паметник на Апостола в страната, който е в окаяно състояние и има спешна нужда от реставрация. През пролетта на 2017 дори чухме последното обещание на един зам. кмет пред национална телевизия, но до момента, за съжаление всичко е без резултат.

През 2016, заедно с „ГОВЕДА – Ловеч”, създадохме Инициативен комитет и подехме гражданска инициатива за спиране на престъпна милионна обществена  поръчка на новата власт за въвеждане на кетърингово хранене в детските градини на Община Ловеч и закриване на кухни към детските градини. За щастие и това завърши с успех и мераците на местната власт бяха охладени.

Има и други неща, например инфраструктурни сигнали за обезопасявания на опасни, стъклени конструкции в натоварени пешеходни зони, почиствания и други, но нека да не изпадаме в повече подробности.


Какви трудности срещате в общата работа?

Когато съществува работа в екип, винаги се появяват и трудности, и различия във вижданията, но това са нормални неща, които посрещаме като предизвикателство, което живота ни предлага и се справяме с тях.
„Нито крачка назад, зад нас е България!”

На паметника на Апостола в Ловеч. Възпоменателно факелно шествие „144 години безмъртие“. Снимка: Пламен Ликьов

Партнирате ли си с други неправителствени организации, държавни или регионални институции?

В Ловеч работим съвместно с клоновете на Национално Дружество „Традиция”, което се занимава с възстановки, открити уроци, както и с „Гражданско Обединение за Въздействие върху Елитарно Действащата Администрация в Ловеч”, които също се борят с абсурдите на местното управление. Също така сме в чудесни отношения и с „Историограф” от Велико Търново, „Български Национален Съюз” от София, „Българска история” от София и не на последно място с Вас – „Отечество”!

Какво не ви харесва в съвременна България?

Определено не ни харесва посредствеността на управляващите държавата институции, които имат основната заслуга за падението на най-старата държава в Европа. Не ни харесва незаинтересоваността им към опазването и развитието както на културно-историческото ни наследство, така и на природните богатства на това райско кътче.  Не ни харесва и липсата на стратегия за връщането на над 3 милиона странстващи българи, голяма част от най-качествените специалисти.

Не ни харесват много неща. Не ни харесва и незаинтересоваността на обществото ни към всичко това, но затова пък сме се събрали да работим заедно!

А в Ловеч?

Каквото е в цялата държава, такова е и в Ловеч, а може би и по-зле, но не сме си и помисляли да се предаваме, напротив, мотивирани сме да се борим с всичко това.

Кадър от информационната кампания по повод възпоменателното факелно шествие „143 години безсмъртие“ в салона на профилирана езикова гимназия „Екзарх Йосиф I“.

Какво бихте променили?

Всичко, което ни е по силите.

Според вас коe е най-щастливото историческо събитие в българския ХХ век? А най-тъжното?

Най-щастливото – 22 септември 1908 – Обявяването на Независимостта на България!

Най-тъжното(без съмнение) – 9 септември 1944!

Какво мислите за сближаването на България с Р Македония?

Това явление  би могло да бъде записано със златни страници в съвременната българска история, стига тази невероятна възможност да бъде добре използвана от двете страни. Предстои да разберем, като следим събитията с интерес!

Иво-Константин Начев от СУ „Васил Левски“ рецитира свое авторско стихотворение за Апостола по време на възпоменателно факелно шествие „144 години безсмъртие“. Снимка: Десислава Кирилова

Какви планове имате за бъдещото развитие на вашата организация?

Работим по големи проекти, които биха могли да дадат основата за спасението на една от най-бързо западащите области в България.  Само времето ще покаже в какви размери и аспекти ще се развие нашата дейност.

Разкажете ни повече за тазгодишното честване на паметта на Апостола в Ловеч.

Организацията на тазгодишното честване върви повече от добре. Успяхме в кратки срокове да осигурим средствата, необходими на екипа  за пълноценното провеждане на събитието. Маршрутът тази година е нов, тъй като Централната градска част е в неясно обозначени и необезопасени ремонтни дейности, което не ни дава възможност да се придържаме към традиционното трасе. Организираме над  150 доброволци с различни функции, което изисква много дисциплина и последователност. Целият град стои зад нас в рекламата на събитието, училищата, бизнесът, обикновеният ловчанец също ни подкрепят в дейността ни.  Информацията за него може да откриете навсякъде из Ловеч. Мащабът му започна да придобива желания от нас размер, като през миналата година шествието бе посетено от над 3500 души от цялата страна, което говори само по себе си за утвърждаването на традицията за национално честване в Революционната столица. Работим здраво и по подобряването на атмосферата и духа на факелния поход към най-големия паметник на Апостола, като по продължението му ще може да видите внушителни гледки, които несъмнено ще запечатат в сърцето ви духът на българщината, но нека не издавам повече.

Възпоменателно факелно шествие „145 години БЕЗСМЪРТИЕ”

Ловеч, 19 февруари 2018 г., 19:00 ч., сборен пункт: Катедрален храм „Св. Св. Кирил и Методий”

Пожелайте нещо на нашите читатели.

Ще си позволя да го направя с един цитат на великия полковник Борис Дрангов:
„Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване!”

Снимка с дрон на над 3500 души, взели участие във възпоменателно факелно шествие „144 години безсмъртие“. Снимка: Евгени Дермански