Ако се интересувате от история, няма как да не сте попадали на страницата на „Историограф“ във Facebook. Авторите на сдружението – до един дипломирани историци – публикуват редовно както сериозни исторически трудове, редки фотографии, образователни клипове, така и забавно съдържание, включващо различни карикатури и колажи. С времето „историографите“ наложиха висок стандарт на качество и спечелиха своята вярна и ангажирана аудитория. За да разберем малко повече за проекта „Историограф“, се свързахме с Явор Генов, който е един от неговите основатели.
Здравейте, представете с няколко изречения вашата организация.
„Историограф“ е организация или по-скоро колектив от млади българи, които се интересуват от история, публицистика, образование, култура.
Каква е основната ви дейност, кой е екипът, който седи зад начинанията и какви са целите, които сте си поставили?
Основната ни дейност към момента е да даваме поле за изява на млади автори, които пишат трудове, свързани с теми като българска история, етнография, култура, архитектура и др. Целта ни е не просто да преповтаряме вече всеизвестни факти, а да бъдем трибуна за млади изследователи, които да публикуват своите открития (колкото и малки да изглеждат) или своите нови гледни точки и тези за различни събития. Другата цел, към която се стремим, е да се свържем с повече огранизации, които работят за развитието на образованието и българщината. И накрая, но не по важност – да участваме в повече инициативи извън виртуалното пространство – да изнасяме открити уроци, да почистваме паметници, да провеждаме научни конференции и много други.
Ядрото на екипа ни се състои от четирима души – Явор Генов, Станислав Вълев, Ралица Михалова и Антон Николов. Но можем да твърдим, че през изминалата година екипът ни се разрасна благодарение на прекрасните млади хора, които ни изпратиха своите статии – Симеон Кулиш, Светослав Георгиев, Теодора Йорданова, Петя Павлова, Борислава Петрова, Илиян Карабойчев и др.
Силно се надявам да заработим в още по-тясна връзка с тях в скоро време.
Как избрахте името на вашия проект?
Честно казано – съвсем случайно. Ясно беше, че трябваше да е нещо, свързано с историята, но всичко изглеждаше много банално. Тогава не помня как точно попаднах на думата „историография”. Казах си защо пък да не е Историограф? Проверих тълковния речник и най-интересното бе, че тази дума съществува и за нея пишеше следното – „Който пише история.”. Тогава разбрах, че по-подходящо име за нас няма. Предложих го на колегите и те веднага го одобриха.
След завършване на своето висше образование голяма част от младите хора са отдадени преди всичко на своята професионална реализация. Вие как успявате да съчетавате своето професионално развитие с общественополезната дейност?
За екипа ни „Историограф“ е страстта, която ни помага да не спираме да се интересуваме от история. Въпреки че и четиримата сме историци, единствено Станислав се реализира като учител. Знаете как се случват нещата, когато животът те грабне след университета, не винаги нещата се случват така както си планирал. Хубавото е, че всичко зависи от нас самите.
Кои са вашите най-големи успехи като организация?
Фактът, че успяхме да привлечем дузина млади, прекрасни хора, които ни се довериха и ни дадоха възможност да публикуваме техните трудове напълно безвъзмездно.
Какви трудности срещате в общата работа?
Основната трудност е, че сме в различни градове – Антон е в София, Станислав – в Ловеч, а аз и Ралица сме във Велико Търново. Това усложнява комуникацията ни и намалява възможността ни да реагираме максимално бързо, когато трябва да вземем важно решение.
Партнирате ли си с други неправителствени организации, държавни или регионални институции?
Да, това е една от основните ни цели – все пак „Съединението прави силата”. Партнираме си с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“ във Велико Търново, сдруженние „Ловчанци“, сдружение „Отечество“, Клуб „Военна история“ и др.
Какво не ви харесва в съвременна България? Какво бихте променили?
Темата е доста дълга… Но за нас сякаш основен проблем е образованието. Определено бихме се постарали да променим образованието. Не само защото то е от нашата компетенция и смятаме всички други проблеми за по-маловажни – напротив. Но според мен, ако днес усъвършенстваме образователната ни система, много от проблемите ни ще бъдат решени в бъдеще.
Според вас кое е най-щастливото историческо събитие в българския ХХ век? А най-тъжното?
Обявяваването на Независимостта на 22 септември 1908 г.
Най-тъжното може би е 9 септември…
Какво мислите за сближаването на България с Р Македония?
Като родолюбиви млади българи, ние стоим зад това и сме готови да помагаме с каквото можем. Разбира се, като критично мислещи хора, имаме и притеснения, свързани с политиката. Притесняваме се единствено от факта, че това може да е свързано с определени планове от тази сфера, които да не доведат до съществени резултати. Казано по-кратко, дано политиците не преследват някакви краткотрайни цели.
Каузата „Македония“ е едно дело, което трябва да намери своя край. Това е една исторически неделима част от нашето отечество, която трябва да бъде призната за част от състава на България, ако не териториално, то поне културно и духовно.
Какви планове имате за бъдещото развитие на вашата организация?
Безспорно искаме да пораснем! Плановете ни са свързани с разширяване на публицистичната ни дейност, но най-вече искаме да излезем и извън интернет. Да станем по-постоянно присъстващи в обществения и образователния живот.
Една от големите ни цели е да организираме исторически форум за млади историци, където всички заинтересовани от история млади хора да си дадат среща и да обменят знания и мнения! Това е и голяма стъпка към основната ни цел да се превърнем във фондация.
Разбира се, заедно с нашите приятели ще се включваме и организираме в различни обществени дейности, които целят опазване на културно-историческото наследство, родолюбиви каузи и мероприятия, и още много.
Пожелайте нещо на нашите читатели.
На първо място – да имат една успешна година, в която да постигнат всички свои цели и дано в тях има и такива, които ще са общественополезни. На второ място им желаем да бъдат критични към ежедневието си, да изказват и защитават мнението си, за да променяме средата, в която живеем към по-добро! На трето, но не на последно, да бъдат заредени с възрожденски плам, за да работят и мислят за просперитета на нашата родина. Въпреки фактите, само ние можем да я направим едно по-добро и смислено място! Да живее България!