„На днешния ден през 1917 година падна при завоя на Черна, разкъсан от вражеска граната, полковник Борис Дрангов. И сякаш за да изпие до дъно чашата на страданието, славният български воин преживя няколко безкрайно дълги часове със зинали дълбоки рани на юнашката си снага. Ето в тия няколко часа той надви със свръхчовешко търпение страшната болка, в която умира плътта и в която се ражда безсмъртния дух. Готов през всеки миг от живота си да сложи най-скъпа жертва върху жертвеника на родината, Борис Дрангов прие смъртта, след като премина през едно свръхстрадание, в което би угаснало, би се превърнало в пепел всяко друго човешко сърце. И за туй смъртта на гордия син на Скопие бе само праг към вечния живот. Това бе смърт на избранник, смърт на вожд, който и след своя земен живот остава да води своите по-малки братя.
Нека никога не угасва в сърцата ни възторга пред примера на безсмъртния воин и вожд Борис Дрангов!“