На 26 май 1917 г. в битката на завоя на река Черна при кота 1050 загива подполковник Борис Дрангов. Каквото и да се напише за този достоен български офицер, ще бъде малко и ще бледнее пред реалните размери на неговото дело и на неговата саможертва.
Подобно на много други българи от Македония, роденият в Скопие Борис Дрангов се присъединява към редовете на българската армия и се включва в дейността на Вътрешната организация с идеята да се постигне заветната цел на македонските българи – присъединяването на западните предели на българското етническо землище към свободните територии на Родината. Дрангов се доказва не просто като смел и жертвоготовен пълководец, израстнал по бойните полета на Балканите, но и като брилянтен военен теоретик и педагог.
Най-добре за него като че ли говорят собствените му думи от едно писмо до съпругата му:
„…В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага…“.
В днешно време в чест на Борис Дрангов три български населени места носят името Дрангово. На Борис Дрангов е кръстен и Дрангов връх в Брезнишките възвишения на остров Гринуич в Антарктика. На 29 септември 1999 година в Добрич е открита паметна плоча с барелеф на полковник Борис Дрангов. През 2007 г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на 9-ти пехотен пловдивски полк в Пловдив, е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал, с височина 9 метра.
Именно на паметника в Пловдив ние от Сдружение „Отечество“ решихме да почетем героя. Това е най-високият монумент, посветен на полковник Дрангов. За наша изненада заварихме паметното място обрасло в храсти, треви и с хвърлени боклуци. Не бяхме предвидили дейност по облагородяване, но бързо се организирахме и закупихме необходимите инструменти. Хората от близките будки и магазини пък ни предоставихма метли и лопатки. След няколко часа рязане на храсти, почистване на тревясалата пътека и отнасяне на боклуци градинката с паметника придоби поддържан вид. Сега вече можеше да отдадем почит на героя. Поднесохме венец и сведохме глави в знак на преклонение.
В края на тази публикация бих искал от името на цялото сдружение да благодаря на пловдивчаните Ани, Ангел, Марияна и адвокат Станев за помощта, както и на медиите „Топновини Пловдив“ и „Трафик нюс“, както и на „Български журнал“ и „Национален репортер“ за отразяването на събитието.