Ние от Сдружение „Отечество“, подобно на хилядите Ботеви поклонници, също почетохме Христо Ботев и неговите другари с еднодневна обиколка на всички места във Врачанския Балкан, свързани с последните дни на Ботев. Обиколката ни остави безмълвни пред величието на героизма и самопожертвованието…
На 16 май (стар стил) 1876 г. 208 души заминават от Румъния за България на борда на австрийския кораб „Радецки“. На следния ден, 17 май, те стъпват на родна земя в село Козлодуй. На 18 май при Милин камък черкези, башибозук и аскер нападат групата, при което загиват около 20 души. 19 май е ден за почивка, през който четата се опитва да влезе в контакт с врачанските комитетски дейци от Трети революционен окръг. По същото време турските сили получават уведомление, че във Враца се подготвят въстанически действия и ги прекратяват още в самото им начало. На 20 май през деня, в местността Йолковица (между върховете Купена, Камарата и Околчица) се провежда второто голямо сражение на четата. Сражението е успешно, но четниците са жадни и част от тях се отделят от групата в търсене на вода. Привечер, около девет часа вечерта, на югоизточния склон на вр. Камарата, над долината Йолковица, воеводата на четата, 28-годишният Христо Ботйов, загива, прострелян в гърдите от куршум. Общо 94 души от четата загиват, 36 са заточени, 2 умират в турските зандани, а останалите избягват извън България и участват в славното българско Опълчение по време на Руско-турската война от 1878 г.
НАЧАЛОТО
Всичко започва, когато Георги Апостолов и Никола Обретенов отправят молба към младия Христо Ботев да се включи във въстаническите действия. Обретенов трябвало да закупи 500 пушки от Румъния, които да се внесат в Бълария и които да послужат за въоръжаване на Враца. Вариантът за преноса бил един – в чета. Но касиерът, Драгой Шопов, използва комитетската каса със събраните в нея 50 000 австрийски жълтици за други цели, а Ботев поема вината за липсващите пари. След това подава оставка от БРЦК. Самият Драгой Шопов по-късно се самоубива.
Въпреки това Христо Ботев участва активно в подготовката по преминаване на четата в България, като самият той става неин войвода след отказа на Филип Тотю да поведе бойния ред. За военен ръководител на четата Ботев назначава Никола Войновски.
Към този момент Априлското въстание е вече потушено, но зад граница това остава неизвестно. На 16 май в Гюргево се качват на кораба „Радецки“. Целта на пътуването – помощ за въстаналата Враца.
МИЛИН КАМЪК
На следния ден, 17 май, в Козлодуй, четниците разбират, че въстанието изобщо не е избухвало. Към групата се присъединява един-единствен човек – даскалът Младен Павлов. На 18 май, на Милин камък, четата влиза в тежко сражение с черкези и башибозук. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов – Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов – Перо Македонеца – е прострелян в коляното. Следват дрязги между Ботев, от една страна, и Апостолов и Обретенов, от друга, поради твърдението на Ботев, че нищо от това, което двамата са обещали, не се е случило. Тежко ранените от сражението при Милин камък оставят на произвола…
След всичко това Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Апостолов възразява, искайки да отидат към Стара Загора. Четата се разделя в мненията си.
ВТОРОТО СРАЖЕНИЕ
В 9 часа сутринта на 20 май се състои второто тежко сражение на четата срещу черкези, башибозук и аскер, като съотношението на силите е 1:10 в полза на турците. Четниците, под вещото ръководство на Войновски, се разполагат по върховете Камарата, Купена и Околчица, а вражеските формирования – в ниското. И това сръжение приключва с успех. С падането на мрака турците се оттеглят. Междувременно Ботевите четници са силно ожаднели. Ботев, Апостолов, Обретенов и Перо Македонеца отиват заедно да дирят вода. С тях, но малко по-назад, са и Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров – Димитрото от Габрово.
ГИБЕЛ
Между 21:00 и 21:30 воеводата Ботев пада убит, прострелян от куршум. Различните свидетелства посочват смъртоносната рана в сърцето или в главата. Истината остава неразгадана… Оттогава насетне са били формирани три анкетни комисии, чиято цел е да се разбере истината за смъртта на поета революционер – през 1901 г., 1927 г. и 1953 г. Версиите са две – Ботев или загива от вражески куршум, или от свой…
Която и да е истината, четниците избягват и изоставят тялото на загиналия, вземайки ценностите му. Оставят го непогребан. Перо Македонеца загива на следния ден, 21 май, рано сутринта. Георги Апостолов, заедно с още девет души, пада при Рашов дол. Днес мястото е отбелязано с паметен кръст.
Тези Ботеви четници влизат в сражение с башибозук и загиват от неговите ятагани. Турците отрязват главите на въстаниците, набиват ги на колове и тържествено ги пренасят до село Скравена. Там принуждават всички жители на селото да излязат на площада и да гледат. Селяните обаче успяват да откупят главите, жените ги измиват, увиват в бели платна и ги погребват в двора на църквата. Днес черепите на загиналите герои се намират в специален саркофаг в мраморната костница на централния площад на село Скравена.
Спомените за всички тези събития идват предимно от Никола Обретенов. Другите двама от свидетелите, Димитрото и Сава Пенев, или повтарят казаното от Обретенов, или не продумват изобщо. Никола Обретенов е и този, който посочва лобното място на Христо Ботев. Днес пътят до него е обозначен с множество указателни знаци.
До лобното място се стига по черен път и тясна пътека в гората. Там на един камък е изсечена строфа от стихотворението на Елисавета Багряна „50 години от смъртта на Ботев“:
„Изпълни се пророчеството твое – жив си ти“
Малко по-нататък по пътя се намира и връх Околчица. Там през 30-те години на миналия век е издигнат 35-метров паметник, който да напомня за Ботев и неговите четници. През 1947 г. красивият православен кръст е заменен от петолъчка, която е премахната през 1991 г. Паметникът е величествен. Тук всяка година на 2 юни хилядите Ботеви поклонници от цялата страна отбелязват деня на Ботев и всички хора, загинали за свободата и независимостта на Отечеството.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Вероятно никога няма да разберем как е загинал Христо Ботев. Той е просто една от хилядите смели и чисти души, загинали в името на България. Но всеки българин трябва да посети Скравена, Рашов дол, долината на Йолковица и връх Камарата, както и Околчица, за да стане част от историята, за да запомни легендите за смелия 28-годишен титан и неговите бойни другари и да ги разкаже нататък.
За повече информация препоръчваме филма „Ботев – в сянката на паметника” (2015)