Последните дни на Ботев и неговата чета

Ние от Сдружение „Отечество“, подобно на хилядите Ботеви поклонници, също почетохме Христо Ботев и неговите другари с еднодневна обиколка на всички места във Врачанския Балкан, свързани с последните дни на Ботев. Обиколката ни остави безмълвни пред величието на героизма и самопожертвованието…

Прекрасният и внушителен паметник на Христо Ботев в гар Враца

Прекрасният и внушителен паметник на Христо Ботев в град Враца

На 16 май (стар стил) 1876 г. 208 души заминават от Румъния за България на борда на австрийския кораб „Радецки“. На следния ден, 17 май, те стъпват на родна земя в село Козлодуй. На 18 май при Милин камък черкези, башибозук и аскер нападат групата, при което загиват около 20 души. 19 май е ден за почивка, през който четата се опитва да влезе в контакт с врачанските комитетски дейци от Трети революционен окръг. По същото време турските сили получават уведомление, че във Враца се подготвят въстанически действия и ги прекратяват още в самото им начало. На 20 май през деня, в местността Йолковица (между върховете Купена, Камарата и Околчица) се провежда второто голямо сражение на четата. Сражението е успешно, но четниците са жадни и част от тях се отделят от групата в търсене на вода. Привечер, около девет часа вечерта, на югоизточния склон на вр. Камарата, над долината Йолковица, воеводата на четата, 28-годишният Христо Ботйов, загива, прострелян в гърдите от куршум. Общо 94 души от четата загиват, 36 са заточени, 2 умират в турските зандани, а останалите избягват извън България и участват в славното българско Опълчение по време на Руско-турската война от 1878 г.

НАЧАЛОТО

Всичко започва, когато Георги Апостолов и Никола Обретенов отправят молба към младия Христо Ботев да се включи във въстаническите действия. Обретенов трябвало да закупи 500 пушки от Румъния, които да се внесат в Бълария и които да послужат за въоръжаване на Враца. Вариантът за преноса бил един – в чета. Но касиерът, Драгой Шопов, използва комитетската каса със събраните в нея 50 000 австрийски жълтици за други цели, а Ботев поема вината за липсващите пари. След това подава оставка от БРЦК. Самият Драгой Шопов по-късно се самоубива.

Въпреки това Христо Ботев участва активно в подготовката по преминаване на четата в България, като самият той става неин войвода след отказа на Филип Тотю да поведе бойния ред. За военен ръководител на четата Ботев назначава Никола Войновски.

Към този момент Априлското въстание е вече потушено, но зад граница това остава неизвестно. На 16 май в Гюргево се качват на кораба „Радецки“. Целта на пътуването – помощ за въстаналата Враца.

МИЛИН КАМЪК

На следния ден, 17 май, в Козлодуй, четниците разбират, че въстанието изобщо не е избухвало. Към групата се присъединява един-единствен човек – даскалът  Младен Павлов. На 18 май, на Милин камък, четата влиза в тежко сражение с черкези и башибозук. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов – Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов – Перо Македонеца – е прострелян в коляното. Следват дрязги между Ботев, от една страна, и Апостолов и Обретенов, от друга, поради твърдението на Ботев, че нищо от това, което двамата са обещали, не се е случило. Тежко ранените от сражението при Милин камък оставят на произвола…

След всичко това Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Апостолов възразява, искайки да отидат към Стара Загора. Четата се разделя в мненията си.

ВТОРОТО СРАЖЕНИЕ

В 9 часа сутринта на 20 май се състои второто тежко сражение на четата срещу черкези, башибозук и аскер, като съотношението на силите е 1:10 в полза на турците. Четниците, под вещото ръководство на Войновски, се разполагат по върховете Камарата, Купена и Околчица, а вражеските формирования – в ниското.  И това сръжение приключва с успех. С падането на мрака турците се оттеглят. Междувременно Ботевите четници са силно ожаднели. Ботев, Апостолов, Обретенов и  Перо Македонеца отиват заедно да дирят вода. С тях, но малко по-назад, са и Сава Пенев от Търново и Димитър Тодоров – Димитрото от Габрово.

ГИБЕЛ

Между 21:00 и 21:30 воеводата Ботев пада убит, прострелян от куршум. Различните свидетелства посочват смъртоносната рана в сърцето или в главата. Истината остава неразгадана… Оттогава насетне са били формирани три анкетни комисии, чиято цел е да се разбере истината за смъртта на поета революционер – през 1901 г., 1927 г. и 1953 г. Версиите са две – Ботев или загива от вражески куршум, или от свой…

Която и да е истината, четниците избягват и изоставят тялото на загиналия, вземайки ценностите му. Оставят го непогребан. Перо Македонеца загива на следния ден, 21 май, рано сутринта. Георги Апостолов, заедно с още девет души, пада при Рашов дол. Днес мястото е отбелязано с паметен кръст.

Мястото, което отбелязва началото на местността Рашов дол

Мястото, което отбелязва началото на местността Рашов дол

Двама от членовете на Отечество пред паметника на Рашов дол

Двама от членовете на „Отечество“ пред паметника на Рашов дол

Тези Ботеви четници влизат в сражение с башибозук и загиват от неговите ятагани. Турците отрязват главите на въстаниците, набиват ги на колове и тържествено ги пренасят до село Скравена. Там принуждават всички жители на селото да излязат на площада и да гледат. Селяните обаче успяват да откупят главите, жените ги измиват, увиват в бели платна и ги погребват в двора на църквата. Днес черепите на загиналите герои се намират в специален саркофаг в мраморната костница на централния площад на село Скравена.

Мемориалната костница в Скравена, където се съхраняват черепите на десетима от Ботевите четници

Мемориалната костница в Скравена, където се съхраняват черепите на десетима от Ботевите четници

Спомените за всички тези събития идват предимно от Никола Обретенов. Другите двама от свидетелите, Димитрото и Сава Пенев, или повтарят казаното от Обретенов, или не продумват изобщо. Никола Обретенов е и този, който посочва лобното място на Христо Ботев. Днес пътят до него е обозначен с множество указателни знаци.

Показател към лобното място на Христо Ботев

Показател към лобното място на Христо Ботев

До лобното място се стига по черен път и тясна пътека в гората. Там на един камък е изсечена строфа от стихотворението на Елисавета Багряна „50 години от смъртта на Ботев“:

„Изпълни се пророчеството твое – жив си ти“

Лобното мястно на воеводата Ботев, обрасло със здравец

Лобното мястно на воеводата Ботев, обрасло със здравец

Малко по-нататък по пътя се намира и връх Околчица. Там през 30-те години на миналия век е издигнат 35-метров паметник, който да напомня за Ботев и неговите четници. През 1947 г. красивият православен кръст е заменен от петолъчка, която е премахната през 1991 г. Паметникът е величествен. Тук всяка година на 2 юни хилядите Ботеви поклонници от цялата страна отбелязват деня на Ботев и всички хора, загинали за свободата и независимостта на Отечеството.

Връх Околчица

Връх Околчица

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Вероятно никога няма да разберем как е загинал Христо Ботев. Той е просто една от хилядите смели и чисти души, загинали в името на България. Но всеки българин трябва да посети Скравена, Рашов дол, долината на Йолковица и връх Камарата, както и Околчица, за да стане част от историята, за да запомни легендите за смелия 28-годишен титан и неговите бойни другари и да ги разкаже нататък.

На лобното място на Христо Ботев

На лобното място на Христо Ботев

За повече информация препоръчваме филма „Ботев – в сянката на паметника” (2015)

Прегледи: 241

Информация за автора

Eлвира Николова
Eлвира Николова
"Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е за това, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда." Тодор Каблешков

Коментари