Беседа за 24-ти май в Скопие

Момент от беседата в СкопиеВ навечерието на 24-ти май т.г. получих покана от Културно-информационния център на Р България в Скопие, като негов създател и пръв директор да изнеса беседа, посветена на Светите братя Кирил и Методий.

Независимо от популярността им, за българските първоучители е трудно да се говори. Тук влияят не само някои наследени от миналото неверни клишета, но и недостатъчното проучване на философските възгледи на Кирил и Методий, като разкриването им в творбите е предизвикателство и за съвременния изследовател. Така например борбата на солунските братя срещу ранносредновековното триезичие е истински подвиг на свободомислието, с което се отварят вратите за по-широк обществен достъп до знания. Не знам обаче дали досега някой е обърнал внимание върху факта, че  в книжовната дейност от този период се съставят и нови думи, в които е закодирано характерното за Кирил и Методий и техните ученици специфично философско разбиране за същността на образованието, повлияно от някои елементи на посветителство, каквото е например отношението към светлината. В старобългарския език думата „образование“ съществува, достигнала до нас като „прообразование“ (про + образованнѥ), т.е. към образование, в смисъл на предговор, кратко встъпление към по-широко изложение. Като четем обаче древните текстове, виждаме, че впоследствие като синоним възниква нова съставна дума – просвета (про + света), т.е. към светлината (път към светлината). В нито един друг език образованието или натрупването на познания не се разглежда като път към светлината. От тази гледна точка идеята за просветлението/просвещението е уникален български принос с безспорно общочовешко измерение.

За да изясня „държавнотворческия“ елемент в делото на Кирил и Методий, подбрах темата „Един древноруски извор за българската история“, в която разгледах древното произведение „Повест за изминалите години“ („Повесть временных лет“). Неговото значение като исторически извор е изключително голямо, защото то се явява първият значим писмен източник на информация за появата и началната история на Русия. Написана е през 1110 г. от летописеца Нестор (ок. 1056 – 1114), монах от Киевско-Печорския манастир. За изследователите от България особено важни са тези моменти, които разкриват ролята на България при създаването и разпространяването на старобългарската писменост извън нейните граници.

Независимо, че „Повест за изминалите години“ не е особено известна за широката българска общественост, в нея се съдържат ценни сведения за старобългарската история. Така например в съвременното издание на книгата от Института за руска цивилизация в Москва през 2014 г., на стр. 72 е написано, че след моравската мисия „Константин се върна назад и се отправи да учи българския народ“. Тъй като подобен факт не е регистриран в историческите извори, а е известно, че след Великоморавия Константин отива в Рим, където умира, но не и в България, това ме подтикна да проуча и предишни издания на древноруската творба и нейни интерпретации.

По този начин се стига до разкриването на фрапираща съвременна фалшификация на българската история. Така например в изданието от 1903 г., претендиращо, че до голяма степен е съхранило автентичния текст, като главните изменения се състоят в съвременната графика на кирилските букви, употребата на съвременна пунктуация и разделянето на думите, на стр. 13 е записано, че „Констянтин же възвратися въспят и иде учит болгарского языка“. Това на съвременен български според падежната форма би звучало „Константин се върна назад и се отправи да учи на/по български език“, т.е. да преподава на български език.

Македонските българи, присъстващи на събитието.
Македонските българи, присъстващи на събитието.

Разликата в смисъла на този пасаж при двете издания е огромна, защото чрез замяната на понятието „български език“ с „български народ“ се прикрива факта, че през XII в. езикът на Кирил и Методий е смятан за български, а не за някакъв общ славянски, както днес твърдят в Русия.

За да се изясни докрай случая с „Повест за изминалите години“, дълго време издирвах и успях да се сдобия с цялото копие от оригиналния текст на летописеца Нестор. В ръкописа на 18-та страница се намира търсения откъс, който се разчита по следния начин: „Констѧнтинъ же възративсѧ въспѧтъ и иде оучитъ болгарьского ѩзыка“, т.е. според основоположника на руската историография летописеца Нестор, Свети Кирил философ безспорно е обучавал последователите си на  български език. Това означава, че през XII в., когато е писана „Повест за изминалите години“, вече се е смятало, че езикът на Кирил и Методий е български и те са проповядвали и преподавали именно на него. Само така можем да си обясним защо след като учениците на Кирил и Методий били прогонени от Великоморавия, те „закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие“.

При внимателно вглеждане в оригинала ясно личат следи от задраскване и други намеси в пасажа за българския език, което показва, че той през годините е привличал специално внимание. Навярно съвременните издатели от Института за руска цивилизация също са били неприятно изненадани, че според летописеца Нестор, който е възприеман като руски национален символ, Кирил и Методий са преподавали на български, а не на славянски език. За да омаловажат този факт, в Москва подменят понятието „български език“ с „български народ“. По тази „логика“ Кирил и Методий може и да са учители на българския народ, но от тук не следва, че езикът им не е български. Каквито и да са мотивите за подобно деяние, описаната практика няма нищо общо с науката и в много отношения наподобява и показва общия корен с извършваните фалшификации на българската история в Югославия и нейните остатъци.

Парадоксално е, че в Русия неотдавна бе създадена Комисия за борба с фалшификацията на историята в ущърб на интересите на Русия. Някои анализатори констатираха, че това звучи ужасно, сякаш в полза на Русия е позволено да се извършват фалшификации… Примерът със съвременното фалшифициране на „Повест за изминалите години“ показва, че извращения в полза на Русия не само са позволени, но и се правят.

Ние обаче трябва да защитим българския интерес. Действащият у нас Закон за закрила и развитие на културата вменява в дълг на българската държава да се грижи за опазване и обогатяване на културно-историческото наследство, съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи. Това означава, че трябва да бъдат използвани всички механизми на международното право за защита на българския език от чужди посегателства.

Оригиналът на "Повест за изминалите години"
Оригиналът на „Повест за изминалите години“
Разположение в оригинала на фалшифицирания текст
Разположение в оригинала на фалшифицирания текст
Разчитане на оригинала
Разчитане на оригинала
Руското издание от 1903 г.
Руското издание от 1903 г.
Съвременната фалшификация
Съвременната фалшификация