Протестна акция против Ньойския диктат – 2016 г.

До  1919 г. на 27 ноември всяка година се чества Денят на български победи. Датата е избрана неслучайно. На 27 ноември 1885 г. българската армия нанася изключително тежко военно поражение на сръбските войски, нахлули на българска територия, за да попречат на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.  Дълги години след това 27 ноември е символ на българския героизъм, несломим дух и вяра в собствените сили.

Затова и през 1919 г. страните от Антантата и техните балкански съюзници налагат на България Ньойския диктат именно в Деня на българските военни победи – за да бъде унижението от загубата на Световната война възможно най-голямо.

Клаузите на договора целят да съсипят напълно българската икономика, лишават страната от правото на собствена армия и за пореден път разкъсват българското етническо землище. Не просто етническите въпроси на Балканите не са уредени по справедлив начин, но и проблемите се задълбочават. Нови територии са откъснати от Отечеството. Западните покрайнини (Кулско, Царибродско, Босилеградско, Струмишко) и Беломорска Тракия са насила окупирани и присъединени към други държави.

Загубата на Световната война, разрухата и унижението са изключително тежко изживяни от българския народ. Докато в окупираните територии се организират съпротивителни движения (които прерастват във ВЗРО, ВМРО, ВТРО, ВДРО), то в свободна България разочарованието, унинието, покрусата и националният нихилизъм придобиват застрашителни размери. Нацията се впуска в една дълга гражданска война на леви и десни, която води до терор, преврати, атентати, масови убийства и дългогодишно национално разделение.

Голяма част от българския народ губи вярата в собствените възможности и в неизбежната победа на справедливата кауза.

Трябва да се отбележи обаче, че още след като става известна новината за подписването на Диктата, започва и съпротивителна реакция. От първия спонтанен многохиляден протест, през масовите стачки в окупираните територии, до годишните факелни шествия на 27 ноември.

Една част от българското общество отказва да се предаде и да приеме несправедливостта, отказва да повярва, че българският дух е прекършен, съдбата на нацията е предначертана и вече нищо и никога няма да зависи от българския народ.

Какво означава протестната акция срещу Ньой днес? На първо време, това са оптимизъм и вяра, че в чисто морален и психологически план ще свалим ньойските окови. Че бъдещето на България зависи преди всичко от нас и от нашите задружни усилия.

Освен това, събитията срещу Ньойския диктат са признак за историческа приемственост, традиция, чест, синовен дълг, достойнство. Те са помен към дедите, уважение към героите.

Те са нещо, което ни обединява с нашите братя отвъд границите. Те свързват сънародниците ни от Охрид, Босилеград и Дедеагач в една обща нация на духа… Макар и за кратко.

Като Сдружение неслучайно решихме да отбележим годишнината от Ньойския диктат на мястото, където някога се е намирал мемориалния комплекс на Първи и Шести пехотен полк. Смятаме, че Мемориалът трябва да бъде възможно най-бързо възстановен в предишния му вид, за да бъде поправена историческата несправедливост с неговото премахване за сметка на странната авангардна композиция, намираща се сега на негово място.