Доц. д-р Спас Ташев, БАН: Между България и РС Македония все още има Берлинска стена

Доц. д-р Спас Ташев от Институт за изследване на населението и човека при БАН е специалист по въпросите на миграционните процеси и един от най-добрите познавачи на проблематиката на българските общности зад граница. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР. Основател е и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина. С доц. Ташев разговаряме по темата „Македония“ – за отношенията с България, както и за външните и вътрешни фактори, които влияят на обществено-политическия живот в югозападната ни съседка. 

Спас Ташев

Доц. д-р Спас Ташев

Доц. Ташев, каква е Вашата прогноза за развитието на отношенията между България и Република Северна Македония през 2021 г.?

От една страна българската позиция е пасивна. Спряхме процеса на започване на преговори на Скопие за членство в ЕС, но на международно ниво не сме мотивирали добре тази си постъпка. България каза, че днес в РС Македония продължава да се краде или унищожава българското културно-историческо наследство и се нарушават човешките права, но не показа на нашите партньори конкретни примери за това. С такъв подход няма как да успеем! Освен това не генерираме идеи, с чиято реализация да се стигне до промяна на статуквото. Очакваме всичко да бъде свършено в Скопие, но не си даваме сметка, че случилото се там е последица, а причината за него е другаде. Идеята ни последицата сама да се справи с причината, която я е предизвикала, не е рационална. Ако можеше да стане така, то нямаше да се допусне да се появи последицата. Затова ни е необходима проактивна политика, облечена със стратегическа визия. Към момента такава нямаме и за една година едва ли ще съумеем да я изработим. От друга страна виждаме втвърдяване на политиката на Зоран Заев. В него вече няма диалогичност. Той осъзна, че опитите му да балансира между вътрешнополитическата ситуация и европейското бъдеще водят до разклащане на позициите му. Атакува го не само парламентарната, но и вътрешнопартийната опозиция. При липсата на външнополитически съюзник, с който да гарантира успеха на един нов курс, не му остава нищо друго освен да продължи да вегетира в постюгославското наследство. Тъй като този проблем е общ, един от рационалните подходи е двете страни заедно да търсят общ съюзник. Дано да узреят за тази необходимост.

Как оценявате влиянието на следните външни и вътрешни фактори върху обществено-политическия живот в РСМ:

– България (държавни институции, политически партии, неправителствен сектор);

Между България и РС Македония все още има Берлинска стена. Ако преди години тя се бе пропукала в някои участъци, сега пробойните в нея са старателно зазидани. За съжаление и с наша помощ. Край Вардар практически няма български медии, а покрай ограниченията във връзка с Ковид-19 физическото общуване е рязко намаляло. Остават социалните мрежи и точно там „дълбоката държава“ в Скопие умело работи. Виртуалното пространство буквално ври от хейтъри и тролове които не само генерират и разпространяват фалшификати, но и използват един отвратителен език на омразата. Целта им е да провокират разделение между населението от двете страни на границата и до голяма степен успяват. В момента ние не сме изградили механизми за противодействие. Ако има лъч светлина в тунела, това са неподкрепените от държавата усилия на неправителствения сектор да поддържа диалога. У нас обаче все още липсва практиката да се подкрепят подобни организации на базата на проектни начала, нямаме и програма за работа и подпомагане на българските общности и техните медии. Понякога се чува за някакви раздадени средства. За тях обаче не се знае кога и как са изразходвани, но обществен ефект няма.

– Български организации в РСМ;

Много труден въпрос. Там безспорно имаше и продължава да има български организации. Но се забелязва промяна в поведението им през последната година. Най-вероятно това е свързано с вътрешнополитическо влияние. Ако проследим югославската, а днес северномакедонската политика към лицата със съхранено българско самосъзнание от 70-те години до днес, ще видим две линии на поведение. Едната е на репресии, но тези които не се пречупват, биват вкарвани в схемата на взаимно противопоставяне. Затова българската общност в РС Македония е разединена. Няма общо отношение нито към сегашната власт в Скопие, нито към това каква политика е необходима, за да се преодолеят негативните последици от югославското наследство. Нека не съм голословен. Днес българите в Скопие спорят дали трябва или не да се подкрепя правителството на Зоран Заев, дали има или няма македонски книжовен език, дали трябва да се признава или не, дали българите в РС Македония трябва да се борят да бъдат признати за малцинство или не. На този фон на важни дебати липсва обединителната роля на България. Така че този въпрос остава отворен и при всички случаи ще има развитие в бъдеще.

– Сърбия;

Сърбия е част от „дълбоката държава“. Тя дърпа конците и на практика спъва евроатлантическата интеграция на РС Македония. Нека дам един пример колко са дълбоки корените на белградското влияние. В края на 2020 г. от страна на правителството на З. Заев и президента С. Пендаровски бе предложен полковник Зоран Секуловски за северномакедонски военен представител в НАТО. Самите медии в Скопие коментираха, че с това си действие „македонската страна ги игнорирала советите на одредени приятелски служби“, на които е известен фактът, че македонският военен има тесни контакти със Сърбия. Този пример показва как старите зависимости на Скопие с нереформирания Белград затруднява координацията и консолидацията в южния фланг на НАТО. От тази гледна точка върху Скопие ще се оказва натиск от страна на НАТО, а може би и от ЕС, да се пресече пагубното влияние на „дълбоката държава“. Това съвпада с нашия национален интерес и ние трябва да излезем от летаргията.

– Русия;

Русия твърдо подкрепя и Сърбия, и македонизма. Ако някой е чел коментарите в руските медии, няма как да не е видял подкрепата за РС Македония и критиките към България. На този фон звучат повече от странно твърденията на някои наши анализатори, че с българското вето се обслужвали интересите на Москва. Смятам, че истината е точно обратната. Русия има интерес да вкара своя Троянски кон в НАТО и ЕС и нереформирано Скопие е една чудесна възможност. От тук пък може да следва посоката, в която да се надгради българската позиция. Целта на България не трябва да бъде вечно да спира евроинтеграцията на Скопие, а след като показа, че към момента нейната позиция е ключова, бързо да създаде работещи механизми за необратима промяна на политическото му поведение и скъсване със старите зависимости. Точно от това най-много се страхуват „модерните“ последователи на Коминтерна.

– Албански фактор;

Тук картината също е сложна. Може би защото албанците в РС Македония имат два политически центъра: Тирана и Прищина. Те демонстрират единство, но на терен се наблюдават и специфични различия. Като цяло политическите послания от Тирана в по-голяма степен отчитат българския фактор и са склонни на компромис и партньорство. С оглед на спецификата в политическото развитие на Прищина, носителите на нейните идеи са по-радикални. Разбира се и тук не всичко може да бъде поставено под общ знаменател, но като цяло се смята, че постигането на албанските интереси е по-лесно в слаба РС Македония. А Скопие е слабо когато македонизмът е господстващ. Това е геополитически процес. На фона на съвсем естествената албанска консолидация в западната част на балканския хоризонтал, неговата тежест нараства при разпокъсан център и източна част. От това обаче се възползва и Белград. Оформя се един разбалансиран към момента геополитически триъгълник, но рано или късно ще се осъзнае необходимостта от стабилизиране на неговата основа, т.е. постигане на равновесие по Балканския хоризонтал. Тук албанците могат да играят важна роля, но не самостоятелно, а само при партньорство с нас.

– Гърция;

Гърция продължава да владее структуроопределящи дялове в северномакедонската икономика. Тя не само има отношение, но и участие при случващото се в Скопие. България трябва да бъде много внимателна с Гърция и да намери пречупената точка на взаимните интереси, да покаже, че няма да ѝ навреди. Към момента като цяло Гърция саботира Коридор № 8, но в същото време си дава сметка, че Коридор № 10 (по Вардарската и Моравската долина) може да бъде прекъснат, не само при евентуална размяна на територии, но и при политическа нестабилност. Поради тази причина тя търси алтернативи в северна посока и ние трябва да бъдем активни партньори, а не пасивни наблюдатели.

– САЩ и ЕС.

Първоначално имахме проблеми и с ЕС, и със САЩ. Тъй като не се аргументирахме, нашата позиция за Скопие остана частично неразбрана. Впоследствие бяха проведени разговори с Германия и днес виждаме Берлин да подкрепя България. В момента като цяло ЕС подкрепя българската позиция. Проблем имаме с Австрия, тъй като за нея т.н. Западни Балкани са задния ѝ двор. Тя има влияние и върху Вишеградската четворка. България трябва да осъзнае този проблем и да намери механизми да го разреши. Възможности има, само трябва визия и воля.

Същото е и положението със САЩ. На няколко пъти американските посланици в София и Скопие изразиха разочарование от българското вето. Това бе в края на мандата на Тръмп. За него се знаеше, че не подкрепя единството на ЕС, а по-скоро залагаше на фрагментирана регионална политика. Възможно е при Байдън да има по-различен подход, но усещането ми е, че България нищо не прави, за да създаде свое лоби в САЩ. Дано и ние да се променим.

Подготвихте “Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония”. Какво ви мотивира да започнете работа по този проект? Как подбрахте останалите автори? Какви резултати очаквате да постигнете с това издание?

Търсихме възможност как да представим противоречията ни със сегашното управление в Скопие във възможно най-синтезиран вид. Защото случаите на фалшификации и нарушения на човешките права са хиляди и няма как за кратък срок да бъдат събрани, обобщени и описани. Затова се спряхме на езиковия спор. Разглеждаме как се е зародила идеята за скопската писмена норма, как е наложена в миналото, как се налага днес, до къде води тази практика. Тук описахме масовите фалшификации в актуалните учебници за средните училища, съпоставихме ги с оригиналите, разгледахме и репресиите върху лица от 1944 до 2021 г., само защото са се противопоставяли на тези фалшификации и разделение. Надявам се да сме успели. Авторите сме 3-ма от България, 3-ма от РС Македония и по един от Албания и Сърбия. Всички сме свързани по произход с географската област Македония и работата ни бе доброволна. Подобен труд досега не е издаван. Това е отговорът на българската общност на Балканите на твърдението на официално Скопие, че езиковата политика е негов вътрешен проблем, а действията на България са намеса във вътрешните му работи. Изнесли сме документи, има и позиции на граждани на РС Македония. Проблемът вече не е вътрешен, а международен. Освен на книжовен български в 3 хил. тираж, ще направим и англоезично и немскоезично издание, съответно в 1000 и 500 бр. Северномакедонската част от авторския екип предлага да се издаде и на скопската книжовна норма, и на албански език. Нашите средства не достигат за всичко това. Ще се обърнем към българските държавни институции за съдействие, но ако не откликнат, ще търсим спомоществователи сред българските граждани у нас или сред диаспората. Тук искам да благодаря на г-н Иван Тодоров, който пое отпечатването на българския, английския и немския тираж. Пак главно с помощта на организации на българските общности зад граница ще разпространяваме книгата сред чуждестранни дипломати, политици, учени, медии, библиотеки и т.н. Целта ни е да създадем българско лоби, да имаме работещ механизъм за защита на българския национален интерес.

Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония

Председател сте на Сдружение “Българска национална платформа”. Как стигнахте до идеята за създаване на подобна организация? Кои са вашите съмишленици и какви цели си поставяте?

Пътят към БНП бе дълъг. Всички ние дълбоко в себе си сме апартийни. Но когато виждаме разминаването между думи и дела, решихме да създадем това НПО с цел да оказваме обществен натиск върху управляващите, които и да са те. Излагаме публично идеите си, предлагаме ги на съответните институции и искаме да ги изпълняват. Не твърдя, че успяваме. Но тогава ние поемаме част от изпълнението. Вече стана практика да информираме чуждестранните посолства в София и Европейския парламент с наши позиции по значими национални въпроси. Това е нашият отговор – мобилизация на гражданското общество срещу бездействието на управляващите. По принцип имаме три условия за членство в БНП: кандидатът да не е член на която и да е партия, да не е атеист и да положи клетва пред Бога според религията, към която принадлежи, че ще служи само на българските национални интереси. Това са наши вътрешни превантивни механизми срещу наблюдаваните през изминалите 30 години порочни практики, които отвратиха българския народ от политиката и той започна да губи вяра в бъдещето. Имаме членове и християни, и мюсюлмани. Имаме и структури сред диаспората. Всички ни обединява любовта към България.

Българска национална платформа

Герб на „Българска национална платформа“. Сдружението предлага стратегически решения на важни национални въпроси.

Какво бихте пожелали на нашите читатели по повод Новата 2021 г.?

Живеем в интересни времена. Време е да осъзнаем, че наистина много неща могат да зависят от нас, стига да имаме ясни позиции и да сме единни и активни. Така че на читателите Ви пожелавам да станат още по-активни членове на гражданското общество и да го превърнем в реална 4-та власт.

Прегледи: 505

Информация за автора

Александър Йолов
Александър Йолов
"За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове /Евангелие на Матея Глава 9:17/. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р./– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само от горе надолу!" Полковник Борис Дрангов

Коментари