Българският палкенски език в Банат (Румъния и Сърбия) и българският книжовен език в България са две различни кодифицирани норми на българския език. Те дори съществуват самостоятелно в международната класификация на славянските езици: в източната подгрупа на южната група. В нея са трите: български, македонски и български палкенски. Те са практически еднограматични, имат известни лексикални различия и различни азбуки. Скопската писмена норма е много по-близка до книжовния български в България, отколкото банатската. При последната освен множеството архаизми и чуждици се използва и латиницата.
Вече няколко години в училищата в Банат децата изучават едновременно и успоредно двете книжовни норми на българския език. От тази гледна точка „аргументът“ на Б. Илиевски, че „ако македонскиот и бугарскиот се исти (сърбизъм – същи) язици, зощо бараат да се изучува кай нас нивниот“ е несъстоятелен.
Вече на всички е ясно, че скопското твърдение, че България отричала съвременната македонска идентичност и език е поредното (надявам се и последно) пропагандно убежище на манипулиращите за чужди интереси. Не ми е известно в България да има политик или общественик, който да отрича факта, че сред част от гражданите на РС Македония се е формирало македонско самосъзнание и че тази група има правото да нарича езика си македонски. Но по същите демократични принципи недопустимо е да се отрича, че друга част от гражданите на РС Македония са съхранили своето българско самосъзнание и продължават да наричат майчиния си език български.
Такива са правилата. Приятелите ги спазват, враговете не играят по тях. Скопие трябва да направи своя избор. Засега едно е ясно – времето на двойните стандарти отмина!