Днес имах среща с посланик на една централноевропейска държава, член на ЕС. Инициативата бе негова, разчуло се е за Бялата книга и естествено македонският въпрос бе основната тема на разговор.
Посланикът каза, че Скопие е изключително активно във външнополитически план, пропагандира своята позиция, но искаше да разбере подробности за българското мнение по въпроса.
След доста дълъг разговор ми каза, че светът, след като се запознае с Бялата книга (всички страници бяха внимателно разгледани), ще прояви разбиране към българската позиция относно извършваните в Скопие фалшификации и произволни интерпретации на миналото. На всеки анализатор било ясно, че миналото на Македония било българско. Очевидно е, че върху нас няма да има натиск да приемем фалшификациите на миналото. Това обаче не било достатъчно, защото съвременната евроатлантическа политика търсела прагматично решение и се интересуваше ние на какъв компромис сме готови?
Обясних, че твърдението на скопската дипломация, че ние сме отричали съвременната македонска идентичност и език е поредната пропагандна измислица, която дори най-вероятно е разработена другаде. Никой в България не отрича факта, че днес сред част от гражданите на РС Македония се е формирало македонско съзнание. Не отричаме и правото на тези лица да наричат езика си македонски. Това е техен, а не наш въпрос.
Но в същото време, спазвайки международните стандарти за правата на човека, крайно време е в Скопие да се легализира фактът, че част от местните граждани, въпреки пропагандата, продължават да съхраняват своето българско самосъзнание и да наричат майчиния си език български или вариант (диалект) на българския. По този начин един и същи език има две имена. Посланикът ме погледна много изненадан и каза, че вероятно това е част от решението.
След този разговор още повече си давам сметка, че Бялата книга вече се превръща в незаобиколим фактор. Дано и братята ни в Скопие го разберат и вместо езика на омразата да възприемат езика на сътрудничеството и отстояването на националните интереси, които до голяма степен са общи. Ако сегашните скопски политици не го разберат, времето ще роди нови, които да ги заместят и поведат РС Македония към нейното истинско европейско бъдеще. В него няма място за лъжи.
Написах всичко това, защото знам, че профилът ми се следи и дано това да бъде моя принос към решаването на проблемите.
И едно допълнение – докато траеше срещата, по телефона ми се М. Георгиев от Струмица. Снощи към 22 ч. за преден път е бил пребит от Александар Барабановски, бодигард на Вице Заев, брат на премиера Зоран Заев. Тогава на посланика преведох приложеното в Бялата книга съдебно решение, в което е записано как М. Георгиев е бит и псуван и как е заплашван, че ще бъде убит или изселен от РС Македония. Дипломатът беше потресен. Това наистина е недопустимо за държава в Европа през XXI век. А вече притежавам и медицинското удостоверение за нанесения вчера побой над М. Георгиев.