Онзи ден една моя приятелка от РС Македония ми писа, че провежданата езикова политика в нея може да се нарече лингвоцид – унищожаване на традиционния местен език. Мина ми мисълта, че колкото и да го унищожават, с около 10% лексикални различия спрямо книжовния български, главно изкуствено вмъкнати сърбизми, местният език се оказва устойчив и запазва българската си структура.
Това нещо се разбира от провеждащите политиката на лингвоцид и затова те се заеха да убият душата на езика, да отровят народа. Създадоха нова дума и я включиха в речника на „македонския“ език: ИЗБУГАРИ.
Според тях това значело нещо да се развали или да се смеси, размеси, което пак да доведе до разваляне. По този начин всяко асоцииране с България и българското се свързва с развала. Дори измислиха и английски превод.
4 години съм живял в РС Македония, стотици пъти съм гостувал там, такава дума не съм чул. Но ето, че днес се създава и се налага.
Всъщност проводниците на чуждите интереси в Скопие не са виновни. Те и днес като папагали повтарят, че за македонския език нямало да дискутират. С този лингвоцид обаче май ще си отворят още един фронт. Към момента основната вина е в нас, защото позволяваме да късат от нашия национален организъм!